Илия РАЕВ, актьор, директор на ДКТ „В. Друмев“: „Родителите ми ме дадоха на Театъра“

Илия РАЕВ, актьор, директор на ДКТ „В. Друмев“: „Родителите ми ме дадоха на Театъра“

- Ако сега се качим на файтона от вашето детство, какво ще видим от Шумен?
- Моите най-близки хора, приятелите, освен роднините ми, разбира се. Аз имам доста близки приятели.
И сега си правя разходки из стария Шумен, но
тогава по това време, през зимата, беше прекрасно… По улиците хвърчаха само кончета с шейни. И снегът скърцаше под обувките.
Помня и въртележките с кончета, които правеха до стадиона по време на панаира в Шумен…
Когато се разхождах преди три години из Шумен, когато бях на гастрол за пиесата „Опечалена фамилия“, срещнах една моя братовчедка. Аз сантиментално търсех изчезналите къщи от детството ми. А тя ме стресна: „Ило, моля те внимавай с положителните емоции, защото човек също може да си навлече с тях неприятности. Престани да се разхождаш и да сантименталничиш!“. Аз не съм толкова сантиментален…
Времето минава много бързо, но когато е минало много разнообразно, с натрупвания, съм горд, че съм изживял нещо хубаво. Важното е да отиваш към друга приказка, а не само да се въртиш на въртележката на спомените. Ние, възрастните хора, мислим, че сме родени само за една приказка и сме влезли в нея. Не, има много приказки! Най-интересната е следващата…
- А как попадна Илия Раев в приказката на театъра?
- Аз дълго си търсех кръжок, в който да се занимавам през свободното от училище време. Тогава беше задължително едно дете да бъде член на кръжок. Отначало ме записаха случайно в кръжок по авиомоделизъм. Няколко пъти ходих, душата ми щеше да се пръсне. Смених кръжока с корабомоделизъм. Е, то се оказа същото – дялкахме някакви клечици, летвички. Залепвахме частите, за да направим корабче, което в повечето случаи не тръгваше. В един момент реших, че аз няма да си намеря продходящ кръжок. Отписах се, но веднага дружинните от пионерската организация ме спешиха. Докато един ден нашият клас от Втора гимназия не отиде да гледа в читалище „Добри Войников“ една пиеса. Оказа се, че в нея играе моят братовчед Христо Таракчиев, сега известен доктор в Шумен. Той толкова прекрасно игра… Неотдавна сподели с мен как при баща му тогава дошъл Георги Донев, бащата на известната сега актриса Виолета Донева, да го „навива“ да даде Христо на него да го прави артист. Но чичо Станислав, доктор гинеколог, му казал: „Аз момче за артист нямам!“
Гледайки прекрасната игра на братовчед си, много се запалих. Моите родители нямаха нищо общо с театъра, с изкуството. Но никога те не ми казаха, че тяхното си момче не го дават за артист. Така стана, че ме дадоха за артист. Провървя ми.
След като изкарах казармата, веднага ме приеха във ВИТИЗ. Изкарах три години разпределение в Хасковския театър. Не дойдох в Шумен, защото тук щяха да казват: „Е, на бай Петко момчето“. Ето че след 50 години се върнах на сцената на моя роден град. Много от онези хора вече ги няма на този свят. Но след 50 години много ми е приятно, че се върнах. Мислех, че ще ми е трудно, но ми е приятно. Дай Боже, да не се държа като директор, а като човек, който е приет в тази трупа, в този колектив, в този град с хубаво отношение към театъра, както като общественост и управа на града, така и като граждани. Чувствам се добре, защото правя нещо театрално. Дори и от позицията на директор. Бих исках повече шуменци да идват на нашите постановки. Не само на тези, в които аз играя. Знаете какви високи оценки получаваме за изкуството си не само от други градове, но и от столичната критика.
- Как ви обсеби киното?
- Това е друго изкуство, различно от театъра. Но го мога и него. То е много различно. Театърът е преувеличение. Киното не търпи неверни очи. Киното е само око, изражение на лицето. Но това са само външните белези на две различни изкуства.
Много съм се учил от Апостол Карамитев. Той като снимаше, умееше да застане пред прожектора. Знаеше как после ще „излезе“ в кадър. Творческата работа включава и тънкостите на занаята.
Артистичното е дълбоко в мен, но аз съм си нормален човек.
- Киното ви хареса като типаж злодей, администратор…
- През последните десет-петнадесет години даже започнах да се смея, като ме поканят за киноснимки. Все ме викаха да играя началници, по-тежки хора. И аз даже преди още да знам какво ще бъде предложението казвам: „От генерал нагоре играя!“
Играл съм Ленин, само генералисимус Сталин не съм играл. Пък май Сталин няма да мога да го изиграя.

- Как се ръководи добре един театър?
- Театърът е сложна институция. Когато ръководих  дирекция „Театър“ в Министерството на културата, работата ми бе предимно чиновническа. Дали да се отпуснат или не пари за даден театър. Нямаше ги вече министерските контролни функции върху репертоара. А директорството в театъра не е чиновническа работа. Като се почне от портиера, мине се през ателиетата, та се стигне до артистите… Поех ръководството на театър „София“ след Кольо Георгиев, който беше 13 години негов директор. По мое време направихме генерален ремонт на старата сграда, която беше се наводнила, горяла. В един театър винаги трябва да има ремонти. Ако не бяхме стегнали сградата заедно с тогавашния кмет на София Стефан Нинов, по-късно нямаше да има Малък градски театър „Зад канала“…
Когато бях директор на театър „София“, щатът му бе от 264 души! Това са аномалиите на онова време. Много хора се назначаваха. Измахме дори актриса, която никой не познаваше, защото живееше в Париж, където й превеждаха заплатата. Най-ужасното за един софийски директор беше спускането от ЦК на БКП на назначения. При творчески състав от 75 души, немислимо е всички да бъдат включени в постановки. Най-много трийсетина да играят активно! Точно тези хора се вдигнаха и направиха нов театър – „Зад канала“.
- Какво е да се прави театър със съмишленици?
- Първо това е едно приятелство. Съмишленичеството означава следване на една и съща посока. А хората са толкова различни! Обикновено преди във всяка трупа имаше разправийки, завист. Примерно при мен Тодор Колев беше взел премия на края на годината равна на цената на една „Лада“. Този, който не бе взел премия, не бе изиграл толкова много представления. Той как да ми бъде съмишленик? Преди много работех в театъра, в киното, в телевизията. На снимачните площадки се срещахме различни артисти от различни театри. Много по-бързо се сприятелявахме. Много се чудех защо на снимачната площадка сме такива приятели, а вътре в моя театър не сме приятели с половината от хората.
Тук в Шумен сме съмишленици. Не зная как е конструирана трупата, но аз я заварих такава и вече година и три месеца съм безкрайно доволен от същестуващия тип съмишленост. Но разбира се, че аз се стремя тези хора да играят доста, равномерно да са разпределени ролите, да нямаме висящи в пространството хора. Има приятелство между младите. Те са отговорни. Старите не са толкова много, пък и не са толкова стари… Театърът е едно добро семейство.
- Накъде според вас трябва да върви реформата в българския театър?
- Шуменският театър няма нужда да се реформира. Знаем как при няколко предишни правителства ставаха бели с тези реформи. Произволно бяха закрити няколко театъра, други останаха. Когато аз завършвах ВИТИЗ, Димитровградският театър бе силен, а сега е само с директор и административен персонал! Канят чужди трупи. В Димитровград повече обичат театър от Хасково, където обаче запазиха театъра.
Моята идея, представена пред министъра на културата, бе за делегиран бюджет на театрите. Да се дава фонд работна заплата, общината да продължава да ни подпомага, както досега. А ние да правим такива представления, които да играем повече, за да печелим от тях толкова, че да се издържаме. Държавата не може и не бива да се оттегля от театъра. Ако се оттегли, значи се оттегля въобще от културата. Ако се създадат търговски дружества в театрите, няма да има театри, а сградите ще се превърнат в непрестанни базари, от които се взима наем. Ще има и повече барчета. А от време на време някоя малка пиеска на сцената. От трупите няма да остане нищо. Само няколко администратора. В тази ситуация Шумен ще се гордее ли от това, че има театър? Е, от време на време ще идват няколко по-известни трупи, ще разказват историйки с мечки. (Мечки ние на театрален език казваме на известните артисти в дадена пиеса, които привличат повече зрители.) Но театърът не е повествование, а разказ.
- Защо мечтаната от вас роля е тази на Мечо Пух?
- От малък мечтая да изиграя Мечо Пух, ама с добър режисьор. За да стане образ. Защото е много сладко, симпатично мече. Иначе нямаше да се чете тази книга в цял свят и хората да се радват на Мечо Пух главно за наивността му и мисленето му. По-точно за напрежението в мисленето. Важно е не винаги да раждаш най-умното, но да се мъчиш да мислиш. Има и нещо абсурдно в това. Но много красиво. Младият Илко е бил по-мъдър от сегашния Илия Раев, защото цял живот се мъчим да станем по-мъдри. Накрая, ако се обърнем и вишим какво е минало през гърба ни, ще разберем, че най-умен и най-мъдър си бил, когато си бил дете, защото си бил наивен, чист… Ако запази човек детското, може в някои отношения вътрешно да се съхрани. За някои може това да изглежда детинско, но това не ме интересува. В крайна сметка ме интересува как се чувствам аз.
Нали Мечо Пух казва: „Най-обичам да седя и да мисля. Но повече обичам да седя“…
А аз не съм човек, който обича да седи.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

Снимка: Богдан Богданов

Категория | Интервю

Коментирай

  • RSS Последни Обяви за Шумен

  • Регистрация за абонамент

  • Регистрация за абонамент
    • Kоментирано
    • Популярно
    • Ново
    • Тагове

    Архиви

    Времето в Шумен

    Днес
    Clear
    14°C
    25.04.2014
    Mostly cloudy
    17°C
    26.04.2014
    Partly sunny
    16°C
    27.04.2014
    Intermittent clouds
    16°C
     
    Агенция КРОСС