Росица СТАЙКОВА

На 3 март двама обикновени граждани от страни – велики сили, се поздравиха на площада във Велики Преслав на чист български език с думите „Честит празник“. Андрей Гончаров и Грегъри Хърп живеят в старопрестолния град повече от година, но досега не се бяха виждали и за първи път се срещнаха в деня на националното честване. Мисията и на двамата е да работят за Преслав – руснакът чрез инвестиции в бизнеса, американецът чрез реализация на социални проекти. Първите им думи бяха на български, но английският ще бъде разговорният им език занапред. И двамата познават сравнително добре българската история и за първи път присъстват на празника 3 март. Историческата възстановка на шуменското дружество „Традиция“ и топовните гърмежи на черешовото топче са най-ярките им впечатления от днешния ден. „С чувства на радост и благодарност присъствам на празника“, каза Андрей Гончаров. „Щастлив съм, че имам възможността да съм тук точно на 3 март, и се гордея с участието на руснаците във войната и освобождението на България, с това, че русите са се били рамо до рамо с българските опълченци и са били толкова съпричастни с българската история. Днес има хора и сред българите, и сред руснаците, които не мислят по този начин за събитията от миналото, но за щастие във Велики Преслав аз срещнах забележителни хора и чувствам вече града като свой дом. А днес намерих и нов приятел. Смятам, че и за Грегъри, и за мен Преслав е особено място – красиво и забележително, и ние се срещнахме точно тук, сигурно не случайно“.

За американеца от Корпуса на мира Грегъри Хърп празникът бе вълнуващ ден. „Интересно е да видиш на живо събития от българската история, за които американците не са чували. Аз съм щастлив, че живея в район, пълен с традиции и история. Важно е да се помни какво е било в миналото, но още по-важно е да се върви напред заедно – българи, турци и руснаци го правят, разбират се, имат много общи интереси. Ще запомня този 3 март и с това, че за първи път станах приятел с руснак и се надявам да намерим много общи неща покрай работата, която сме дошли да вършим тук.“