Страните членки на Европейския съюз (ЕС) обещаха на чешкия президент, че страната му ще получи изключение от Хартата за основните права. Това беше условието, което Вацлав Клаус постави, за да завърши ратификацията на Договора от Лисабон. Президентът обоснова искането си с опасението, че договорът може да доведе до имуществени претенции от судетските немци, изгонени от Чехословакия след Втората световна война.

„С това отпадат политическите препятствия пред договора,“ посочи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в четвъртък вечерта след първия ден на Европейския съвет.

Шведският премиер Фредрик Райнфелт, чиято страна председателства ЕС, призова Клаус да пристъпи към бърза ратификация на Лисабонския договор, веднага след като Конституционния съд в Прага се произнесе по въпроса дали документа отговаря на чешката конституция. Становището на съда се очаква вторник следващата седмица. Чехия е единствената страна, която все още не е приключила ратификацията на Лисабонския договор.

Гаранциите, дадени на Клаус, ще бъдат добавени към специалните изключения от европейската харта, предвидени за Великобритания и Полша. Това обаче ще стане само след влизането в сила на Лисабонския договор.

Европейските институции вече планират първите си стъпки според новия договор. Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек обяви, че на 25 ноември парламентът ще започне изслушванията на номинираните за еврокомисари. Процесът ще продължи една седмица, а през декември евродепутатите ще гласуват състава на следващата комисия.

Лидерите на ЕС не се споразумяха по обща позиция за глобалната среща за климатичните промени в Копенхаген. Девет източноевропейски страни, сред които и България, настояват за „по-честно“ национално разпределение на средствата, които ЕС ще трябва да даде на развиващите се страни за борба с глобалното затопляне. Преговорите по въпроса продължават и в петък.