Цонка ЕФТИМОВА

Екип от археолози ще изработи археологическа карта на Външния град на Плиска. Тя ще бъде в резултат от реализацията на тригодишен проект, финансиран от Министерството на образованието, науката и младежта, от фонд „Научни изследвания“. Той ще бъде финализиран в края на следващата година. В него са включени три обекта – Велики Преслав, Плиска, както и Кабиюк, където се проучват средновековни землени укрепления и езически храм. Всеки от тях има свои задачи, конкретизирани в проекта, но основната му цел е актуализация на информацията. Общата му стойност е за 550 000 лева, като 200 000 от тях са за Плиска.

През това лято, поради липса на пари, не се предвиждат археологически разкопки в резервата Плиска. Извън него, на територията на т. нар. Външен град, ще бъдат направени проучвания за изработването на археологическа карта. Снимка Богдан БОГДАНОВ

Координатор на проекта за Плиска е доц. Павел Георгиев – ръководител на шуменския филиал на Археологическия институт. Според доц. Георгиев, предстои да бъде проучена площ от 23 000 дка, която обхваща т. нар. Външен град. Тя не е в територията на резервата, обработва се и се сее, затова изследването ще бъде съобразено с времето за прибирането на реколтата и ще започне след приключването на жътвата. Тази територия е била проучвана през годините, но това сега ще става с модерни методи в археологията, които се поощряват в Европа, каза Павел Георгиев. Всяка разкопка по класическия начин, по дефиниция означава и унищожаване на информацията, смята доц. Георгиев. Колкото и добре да се работи, безвъзвратно се изгубват т. нар. културни напластявания. Когато се стигне до разкриването на определен обект, той е подложен на атмосферните влияния, което води до постепенното му унищожаване.
Основната задача на археолозите е да съставят актуализирана археологическа карта на всички обекти на територията на Външния град. Ще бъдат локализирани всички структури, които се намират там – селища, останки от некрополи, укрепления, църкви, манастири, феодални имения. Всяка от тях ще бъде с точни джи-пи-ес координати. Методите, с които ще се работи, са дистанционни, т. е. проучването ще е без разкопки. От Института по космически изследвания, който е партньор по проекта, са направени сателитни снимки. Те вече са във филиала на Археологическия институт и се обработват от специалистите. Ще се използват и самолетни снимки, както и геофизични методи с геомагнитометър на малки, избрани от археолозите обекти. Така може да се провери какво има там, без да се копае. Ако техническите проучвания с тотални станции покажат непознати структури, ще се правят и малки сондажни разкопки. До края на тази година трябва да приключи практическата теренна работа, а през следващата ще се оформят резултатите в прецизна археологическа карта на Външния град на Плиска.