Росица СТАЙКОВА
Приключиха разкопките при средновековното занаятчийско селище до Владетелската базилика край Велики Преслав, където научни работници от екипа на проф. Маргарита Ваклинова продължиха и това лято да търсят монументална архитектура. 
Теренът около преславската колона е обект на разкопки и сондажи заради интензивната производствена дейност, кипяла там в края на ХI век и заради това, че под занаятчийския квартал лежи царският площад. За времето, през което проучваха производствения център археолозите не попаднаха на значима архитектура, на каквато се надяваха, но продължиха да разкриват производствени и сметни ями. Намериха още три гроба и едно полувкопано и отчасти запазено жилище.
Тази година екипът от БАН работи по проект на фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката, откъдето с отпуснатите средства беше закупена техника за проучване и обработка на материали, обясни ст. н. с. Ирина Щерева. Тя каза още, че при направените сондажи тази година не са попаднали на нещо изключително, но след приключилата теренна работа, тя, зам.-ръководителят на екипа Петър Димитров и проф. Ваклинова, която очакват да се присъедини към екипа, ще работят в продължение на две седмици в археологическата база край Велики Преслав, по систематизиране на проучения и заснет материал, свързан с базиликата. Тази работа е във връзка с издаването на първата книга, посветена на най-голямата преславска църква. „Събраните досега материали са изключително интересни и много разнообразни като видове и хронология след 8-годишното проучване“, обясни Ирина Щерева.
Върху терен от близо 100 квадрата, опиращ в зидовете на базиликата, археолозите търсеха монументални структури, но въпреки че не намериха такива, данните от проучванията и сондажите влизат в новата книга на учените от БАН.
В новата книга ще бъде обнародвана църквата, разкрита през 2002 г., и съоръженията, свързани с нея. Трикорабната базилика е с дължина 47.5 м и въпреки че не предлага нещо изключително като архитектура, поразява с мащабите си. Основите на базиликата са с дълбочина 2.80 м под земята и с дебелина на зидовете 2.20 м, което говори за нейната голяма височина. Чрез изчисления беше доказано, че Тронната палата е била висока 22 м, а Владетелската църква се е извисявала над нея и се предполага, че е била не по-малко от 26 м.
През изминалите години в църквата и край нея бяха намерени части от подови мозайки, много предмети, свързани с църковни обреди, кръстове, закопчалки за книги, стъклени части от полилеи и кандила и изключителна керамична колекция с повече от 100 цели съда. За съжаление най-малко са материалите от времето, когато е функционирала базиликата, поясни Щерева, но за сметка на това археолозите откриха печата на Симеон, една златна монета и ампула от ХII век с изображенията на Богородица и на св. Димитър Солунски. Предполага се, че с тази ампула е пренесен елей от църквата в Солун. „Този наш колективен труд се очаква с голямо нетърпение от останалите учени в страната и по света“, добави дългогодишната проучвателка на стария Преслав.
Купчина черупки от охлюви извадиха от сметна яма проучвателите на занаятчийския квартал, за които обясниха, че явно от време оно хората, населявали тези земи, са консумирали много охлюви и вероятно черупките им са отивали като примеси в глината за керамика. Снимки Авторката
След направените сондажи в основите на базиликата и на сградите в близост до нея, Ирина Щерева обясни, че няма данни по-различни от това, което са знаели досега, но като учени са длъжни да проверят. „Ако оттук нататък Министерският съвет отпусне пари, за което има решение, ще продължим да работим на по-голям фронт през месец август, но в тази криза почти нямаме надежда“, добави Щерева. Ако все пак бъдат осигурени средства, археолозите от БАН ще продължат разкопките на юг от базиликата.
