Доц. д-р Благой ВИДИН, член на Комисията за защита от дискриминация:

- Г-н Видин, много ли са жалбите, които постъпват в Комисията за защита от дискриминация?
- В рамките на петте години, откакто съществува Комисията за защита от дискриминация, броят на постъпилите жалби и сигнали непрекъснато се увеличава. Ако през 2005 г. жалбите и сигналите са били общо 27, то през миналата година те вече са 1039. През 2009 г. в комисията са образувани 299 преписки. На повече от 2500 души е оказана правна помощ по телефона, както и в откритите приемни на комисията в страната. Това, което отличава дискриминационните оплаквания, предявявани през 2009 г., е, че те са с по-голяма фактическа и правна сложност в сравнение с предходните години. Това наложи провеждането на повече от едно заседание за изясняване на конкретния дискриминационен спор.
- Как се подреждат по признак жалбите за дискриминация?
- Повечето хора смятат, че в комисията постъпват най-много жалби по етнически признак. От края на първата година на създаването на Комисията за защита от дискриминация досега постоянно нарастват жалбите, свързани с трудовата дейност на хората и с работното място в най-различни варианти – сексуален тормоз в работата, ранно пенсиониране, отказ на достъп до работа. Има жалби и по други признаци, но трудът засега трайно заема първото място.
- Според вас, научиха ли се хората да се обръщат към Комисията за защита от дискриминация и да търсят правата си?
- Увеличаването на броя на жалбите, постъпващи в Комисията за защита от дискриминация в никакъв случай не означава, че всички хора знаят и умеят да търсят помощта на комисията. Има  много случаи, които биха попаднали в обсега на комисията, но си остават неоткрити и неразследвани. При това не става дума за някакви частни случаи, а за случаи, засягащи големи групи хора като национално представени синдикати или значими неправителствени организации. Смятам, че в това отношение има още много работа.
- Има ли случаи, при които хора се жалват, без да имат основание за това?
- Има такива куриозни случаи. Просто хората смятат, че са дискриминирани. Защото в закона дискриминацията е дефинирана като нещо много лично. Тя е свързана примерно с поставянето в унизително положение на даден човек с действия или думи. Тоест, ако някой ви нагруби, вие можете да се почувствате дискриминирани. Дискриминацията може да бъде също така по няколко признака едновременно. Тя е широко понятие. Миналата година например имахме жалба от един човек, който се оплакваше, че метрото вдига прекалено много шум и той смята, че е дискриминиран от това. Друг пък искрено беше убеден, че личният му лекар трябва да му предписва виагра, за да се чувства пълноценен мъж, и се жалваше пред комисията. Ние бихме го разбрали житейски, но това не влиза в закона. Мога да обобщя, че винаги и във всяка институция, която се занимава с жалби на граждани, има и неоснователни жалби, предизвикващи усмивка, но зад тях обикновено стои искрено човешко страдание.
- По какъв начин Комисията за защита от дискриминация разглежда жалбите и сигналите, подадени от граждани?
- Комисията за защита от дискриминация има един изключително облекчен достъп. Замисълът на законодателя е бил такъв, че Законът за защита от дискриминация да бъде пряко приложим и достъпен до всеки един човек, независимо от неговия ценз, образование, етнос и пол. Освен това, той е единственият закон, който задължително трябва да бъде разпространяван. Всички знаем, че незнанието на закона не ни освобождава от отговорността той да бъде спазван. Тук обаче се прави изключение от общото правило и се казва, че всеки работодател задължително трябва да постави на видно място текста на закона. Ако не го направи, той дължи санкция. Моето впечатление е, че работодателите не изпълняват стриктно това свое задължение. Иначе самият достъп до закона е много улеснен. Всеки, който смята, че може би е жертва на дискриминация, може да ни се обади по телефона, да ни пише, да потърси регионалния представител в Шумен. Искам да подчертая, че не е нужно той да пише винаги писмена жалба. Разбира се, ние работим само с писмени жалби, но комисията е задължена по закон да помогне на жалващия се да си направи жалбата. При това, тази помощ не е само при написването на жалбата. Ако се стигне до съд, комисията може  да подмогне жертвата. Много важно е хората да знаят, че не дължат никакви разходи пред комисията. Освен това, по своя инициатива ние изплащаме и пътните на хората, които са дошли до София. Много хора мислят, че ако се оплачат на един държавен орган от друг, не винаги ще има ефект. Затова всеки човек, който се чувства дискриминиран, може да се обърне и към съда по този закон. Минусът при тази процедура е, че съдът по-бавно работи, но пък той може да присъди обезщетение. Комисията е административен орган и налага глоби, като максималната е в размер на 20 000 лева. Глобата се плаща лично и при повторно нарушение тя е в двоен размер. Имаме възможност да въздействаме и по друг начин, като например да възстановим дискриминирано лице на работа или да настояваме да се публикува извинение. Типичен такъв случай е когато се публикуват обяви за конкурси, в които откриваме дискриминационни условия за определена възраст или за даден пол. Тогава ние настояваме те да бъдат преразгледани.
Интервю на Велмира СТЕФАНОВА