„Тук хората са имали аристократично усещане за света“ – казва ръководителят на разкопките н. с. д-р Светлана Венелинова за обитателите на могилата преди близо 7000 години
Пламен ГЕОРГИЕВ
Днес завърши третият сезон от археологическите разкопки на праисторическата селищна могила край с. Иваново, община Върбица, която сe датира към периода от 5800 до 5500 година преди Христа. Ръководител на проучванията е младата и много амбициозна изследователка н. с. д-р Светлана Венелинова, която завежда отдел „Праистория“ в Регионалния исторически музей в Шумен.
Ръководителят на разкопките н. с. д-р Светлана Венелинова.
В нейния екип е също Иван Бабаджанов, който е уредник в отдел „Антична археология“ в РИМ. Научен консултант на теренните проучвания е д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. В състава на археолозите са още специалисти от Техническия университет във Варна, Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ и Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Геофизичното проучване на обекта е направено от Петър Зидаров.
Изследването на могилата е стартирало през ноември 2008 година, когато се налагат аварийни разкопки на обекта. Тогава една седма от могилата е била напълно унищожена в резултат на действията на строителна фирма. Документиран е централен профил на обекта с дупки от палисада. През миналата година там проучванията са продължили след финансовата подкрепа на община Върбица и на „Н.И.М.“ ООД. Открити са уникални дървени съоръжения, които нямат аналог на Балканите. През този сезон е извършено и геофизично проучване, което е част от модерната археология в Западна Европа. С него се установява устройството на малко праисторическо градче със седем пласта, разположени на дълбочина от 20 см до 6 метра. Жилищната площ в могилата е разположена на около 90 на 90 метра. В селището са живели близо стотина жители. Техните къщи са били на два етажа, като общо са открити около десетина жилища. В тях са намерени огромно количество битови предмети, сред които преобладават кремъчните пластини, каменните брадви, брадвите от рог, керамичните тежести, много фрагменти. Във всеки дом е имало олтар за почитане на домашния дух. Уникалните открития в този обект са запазената дървена крепостна стена и дървената стена за праисторическо жилище, които са намерени в легнало положение. Това са удивително добре съхранени находки около жилище с размери поне 10 на 10 метра. Крепостната стена е изработена от глина и дърво, като е дебела около 90 см и е висока поне 4.5 метра. Непосредствено след нея могилага е била защитена от дълбок ров, пълен с вода, който е бил широк най-малко 8 метра.
Общ изглед към праисторическата могила.
Според сондажните проучвания на седем хоризонтални пласта, животът в праисторическото селище е продължил около 300 години – от средата на средния халколит до късния халколит. Откритите керамични материали насочват вниманието на специалистите към две халколитни култури. Любопитно е, че селището седем пъти е било изгаряно и всеки път е било отново преустройвано. „Животът тук е протичал динамично, без прекъсване, макар че всяко селище е загивало с пожар – споделя н. с. д-р Светлана Венелинова. – Най-вероятно местните жители са били във война с близки племена или е имало нещо ценно, което ги е задържало.“ Според нея, керамичните находки се отличават със съвършено качество и ярки цветове. Също е интересно, че подът на жилищата е имал хидроизолация с оборудване тип „паркет“. „Тук хората са имали аристократично усещане за света – подчертава тя. – Явно населението е било богато и с висок социален статус.“ А с откритите над 30 модела на жилища може да се предполага, че археолозите са попаднали и на култов център. Геофизичното проучване пък категорично насочва вниманието на специалистите към устройството на малко праисторическо градче. „Това възвишение е цялото в кварталчета с къщички, ориентирани на север и на юг, а между тях има улички с широчина от 1.5 до 2 метра – коментира н. с. д-р Светлана Венелинова. – В средата на петото хилядолетие преди Христа това малко градче е било оградено с глинено-дървена палисада. Така достъпът е бил сериозно ограничен. А какво е накарало хората да живеят тук? Това е въпросът, на който трябва да търсим отговора през следващите години.“
Тя подчерта, че извършеното геофизично проучване, с което се хващат магнитните вълни на железните частици, е спестило най-малко 20 години работа на археолозите. През този сезон те са разполагали едва с бюджет от 3325 лева, четири работници и 4-5 сътрудници. Само геофизичното проучване е струвало около 1000 лева.
Снимки: Богдан БОГДАНОВ
