Икономическата криза е предизвикателство за целия свят, но след 20 години преход все по-често казваме, че кризата у нас е преди всичко морална. Това се отразява и на вероизповеданията, които по Конституция са отделени от държавата. Каква е действителността през очите на един свещеник и как оцелява православието днес? Разговаряме с архиерейския наместник отец Димитър в църквата „Свето Вознесение“.

- Отец Димитър, забелязваме, че православните се завръщат към старата традиция сватбите да се правят в неделя, защото събота е денят на мъртвите. Изживява ли се модата на вечерните съботни сватби?

Отец Димитър се вълнува за бъдещето на църквата и миряните.

- Църковна венчавка във вторник и четвъртък не може, защото е срещу срещу сряда и петък (постни дни). Като махнем и събота, остават понеделник и неделя. В понеделник кой ще направи сватба?! Остава неделята, но нали трябва да се съчетаят божествения с човешкия елемент?
- И да се придържаме към канона?
- Ами то и от монасите се изисква „нестежание“ – да нямат лична собственост и наслади, но можеш ли да кажеш на един владика да няма телевизор? Значи, от една страна, да страним от материалните блага, а от друга постоянно те ни трябват.
- Кризата отрази ли се на потока вярващи, които идват за големи семейни празници в църквата – сватби, кръщенета?
- За такива празници най-големите разходи не са в църквата, а за гощавките в ресторантите. Ако са намалели венчавките, то е защото все повече млади хора живеят без брак.
- Кога за последно сте увеличавали цените на църковните услуги?
- Последното увеличение беше на 1 юли 1997 година. Кръщенето струва 30 лв. Венчавката с църковен хор е 130 лв.
- Преди 15-20 години имахте много работа, защото масово се канеха свещеници за освещаване на банки, офиси, лекарски кабинети… Изживя ли се тази до голяма степен суета?
- Мина този бум! Тогава хората се разкрепостиха, искаха да компнсират загубите от атеизма. Най-често сме освещавали магазини и офиси, а веднъж и зала на баскетболен отбор.
- Колко са свещениците в Шумен и областта?

Илия Илиев е водещ консерватор от историческия музей в Плевен, който от три месеца реставрира стенописите в църквата "Свето Вознесение" в Шумен.

- В Шумен сме четирима за двете църкви, а в областта – двайсетина.
- Има ли шуменски момчета в семинарията – бъдещи свещеници?
- Не знам за там, но има студенти по богословие в Шуменския университет. За мен това е пародия на образование! Не знам кой прави програмите, но най-необходимите дисциплини, които трябва да подготвят кадри за служители на нашата църква, ги няма. Това са четенето на църковнославянски език, пеенето, типиката – редът на службите през целия годишен кръг, и ред други неща. За тях са оставени десетина часа на година. Там учиха отец Красимир, отец Васил, отец Емил в Шумен и отец Николай във Велики Преслав. Сериозни хора в нашата духовна околия, които от момчета бяха в църквата, чувстваха я като призвание. Но… заплатите ни са никакви.
- Какви са в момента?
- Триста лева някъде… Слава Богу, че сме добра епархия и редовно ги получаваме. Във Видинска, Врачанка, Ловешка епархия там положението е по-сериозно!… Заплатите са от Синода. Един лев субсидия няма!
- А осигуровките на свещениците?
- Прави го работодателят – Светият синод. Ние пък осигуряваме прислужниците и църковния хор.
- Ползвате ли касов апарат?
- Не. Според финансовото министерство, църквата е с особен статут, изключение. Ние нямаме търговска дейност.
- Продавате свещи, икони и др.
- Да, но така е прието. Можем да издадем фактура, ако някой иска. Имаме и първична документация за получена стока, на която слагаме 20 процента надценка. На всички дарители издаваме документ. Дори ако е анонимен.
- Казват, че църквата е най-богатата институция, разполага с много имоти, земи.
- Църквите в Шуменска област нямат повече от 20 дка земеделски земи. Арендаторите плащат по 15 лв. на декар. С тия  доходи какъв ремонт ще направиш на църквата? Например, нашата църква „Свето Вознесение“ няма педя земя, квадратен метър магазин!
- Синодът не помага ли за ремонти? Няма ли годишна програма за капиталови разходи?
- Всеки се спасява сам. Е, помага се, но парите не стигат. В селата искат църкви, но някой да им ги направи. Някъде пък има църква, камбаната бие, а хората не отиват. Стари били, болели ги краката. Църква се прави за вярващи, за хора, които имат нужда от църковните тайнства и обреди. Едно време нашите деди сами са се организирали и с доброволен труд, пари, дървен материал са вдигали православен храм. Защото те са имали нужда от църква! Не ме притеснява, че сега хората не влизат в църква. Защото молитвата можеш да си я кажеш и вкъщи. Притеснява ме това, че които не ходят, най-много критикуват!
- Младите свещеници не са ли по-ентусиазирани?
- Ентусиазмът е до време. Всичко е във възпитанието на децата. Ако те не знаят какво е Бог, ангелският свят, доброта, те са обречени. Родителите са погълнати от бизнес, работа, много са атеисти. В училище не можа да се въведе вероучение. Казарма няма за мъжете, която да ги възпита на дисциплина и ред. И остава пазарното общество, в което властва правото на силния.
- Срив на ценностната система.
- Престъпността е голяма. Ами кой осъзнава греха? Публично се говори за секс, алкохол, изневери! Постоянно някой призовава да опиташ от забранения плод. Как се спасяват децата?
- Порокът изкушава.
- Той е най-лесно усвоим и е най-сладък. Идва времето на Содом и Гомор. Идва време за мерзост в Божиите очи – отвращението. Няма съвместителство между греха и светостта. Виждам хора, които извършват големи нередности, но нямат чувство за грях. Не им пука! И това не е без последици! Нашият народ не гасне ли? Какво става с децата ни? Къде са? Предизвикваме природата срещу себе си. Предизвикваме съдбата…
- Как да осмислят хората израза „Божа работа“?
- В най-трудните си моменти, когато съм бил безпомощен за ремонти, издръжка на църквата, се появява точният човек. И то само след ден-два. Това е Божията милост!
- Кога ще завърши реставрацията на стенописите в църквата „Свето Вознесение“?
- От три месеца работят двама реставратори, които до края на август трябва да приключат в основната част на храма. Ще останат задната част и олтарът.

Разговора води
Валентина МИНЧЕВА

Снимки: Богдан БОГДАНОВ