- Господин Радев, как съдбата ви събра с Драган Тенев?
- Бях приятел с Драган Тенев, лека му пръст! Той бе една голяма личност. Щастлив съм, че се познавахме. Той беше колекционер. Имаше хубава колекция. Обменяхме опит. Купували сме, продавали сме произведения на изкуството. Хареса ми детската глава на Драган Тенев, изваяна от гипс от големия наш скулптор Иван Лазаров. (Той е световен скулптор!) Но не искаше да ми я продаде. Докато веднъж в непринуден разговор бай Драган ми каза: „Един ден ще направиш бронзова отливка на главата. Искам да я подаря на Шумен. Аз съм оттам, пък нищо не съм оставил в Шумен…“. Отговорих му, че съм съгласен. Отливката беше готова, но се проточиха много нещата с новата ни среща. На няколко пъти му се обаждах, но той все беше зает – в телевизията, в издателства. Тръгвайки за морето, му се обадих да  му върна оригинала. Пак ми отказа. Разбрахме се да се видим като се върна. Това беше в събота. В понеделник той почина. Така това произведение на изкуството остана у мен. Реших да изпълня желанието му да го дари на Шумен. Хубаво е, че градът ви ще има нещо за спомен от Драган Тенев.
Къде ще се съхраняват оригиналът и отливката, ще си реши самият Шумен. Аз в тези дела не се бъркам. Сигурен съм, от разговорите ми с кмета Красимир Костов, че ще ги сложат на хубаво място с постамент.
Между другото бай Драган пееше много хубаво. Той е един от основателите на предаването „Минаха години“ по БНТ. Някой път аз като пийна малко повече, пея много хубаво. И то само стари шлагери! Дори веднъж му казах: „Бай Драгане, вземи ме в твоя състав „Минаха години“. Аз пея страхотно!“ А той ме гледа закачливо и ми се усмихва, не ми вярва…
Любимият ми шлагер е „Прости, в живота пречка си ми ти“. Това е много силна песен. Истината е в тъгата…
- Като един от най-големите колекционери на изкуство у нас, какво е отношението ви към политиката на Министерството на културата към колекционерите и  идеята за частни музеи?
- Не ги разбирам тия работи – реформи, политика. Не се занимавам с тези работи. Важно е за колекционера да има къде да се излагат неговите неща. Да има музеи. Да има какво да гледат хората. Инак, както виждате, много галерии се алармират, че нямат условия да съхраняват колекциите си. Нямат пари за издръжка. Единствено хората, които събират и купуват арте факти, имат отношение към това, което са събирали години наред. Те искат колекциите им да бъдат изложени както трябва.
Ако имах едно хубаво помещение…
Направих голямо дарение на Националния исторически музей. Около 200 работи – антично изкуство и икони. Вкъщи също имам антични работи и икони. Всичко е описано. Националният исторически музей знае всичко какво притежавам. То е в България. В София.

- Коя е най-новата ви колекционерска радост?
- Всеки ден си доставям радост, купувайки нещо или преглеждайки. Един колекционер не може само да купува, той трябва и да продава, да разменя. Тънка работа е колекционерството. Ако имам нещо по-слабо го разкарвам. С парите, и като додам още, купувам нещо по-хубаво.
Аз картините ги вземам парцали, а ги правя шедьоври. Както и иконите, които консервирам, реставрирам и тогава ги дарявам на музеите. Хубавата картина, хубавата икона е като хубавата жена. Трябва да се грижиш за нея.
Вкъщи пътеките са по 50 см. Всичко е с картини. Няма пух и атлазени чаршафи. Спя на едно канапе с одеяло.
Сигулно е, че изкуството излъчва енергия. Някой път енергията е положителна, друг път отрицателна. Когато е много – избива, когато е малко, ти липсва.
- Учи ли се колекционерството?
- Аз съм си самоук. Сега вече е трудно да си добър колекционер, защото се „обърнаха камъните“. Няма картини. Трябва да се купуват творби на съвременни автори. Произведенията на старите майстори са много скъпи. Недосегаеми са даже вече цените! Преди 30-40 години в България освен Богомил Райнов и един Иван Деянов, които събираха неща, Светлин Русев други нямаше. От старото поколение Николай Райнов също е събирал работи. Това са колекционерите 30 години назад. Иван Радев също имаше много хубава колекция. И той беше голяма личност, тръгнал от Шумен!
Май единствено аз и Светлин Русев показваме колекциите си. Щедри сме на изложби. Направил съм две изложби на Златю Бояджиев, две на Бенчо Обрешков, две на Иван Ненов, на Данаил Дечев, на Васил Бараков, обща изложба на съвременно изкуство с над 300 произведения в Софийската градска галерия. Преди два месеца направих самостоятелна изложба на Васил Стоилов. Подготвяме много голяма изложба на Георги Баев.
Имам и нещо предвид по повод награждаването ми с орден „Пиер де Кубертен“ преди една година. (Б. Р. отличието се връчва от Международния олимпийски комитет на атлети, показали дух на спортсменство в Олимпийските игри). То ще е много интимно, много малко. И за малко време ще може да се види. Но още не съм решил точно какво ще покажа по случай присъждането на най-големия орден в кариерата ми.
- А и колекционерският морал май се промени с годините?
- Моралът си е морал. Който си го има, си го има. Морал е нужен не само в колекционерството, но и в живота.
- Трудно ли омайвате един художник да откъсне от сърцето си една творба, която сте харесал за своята колекция?
- Аз съм я събирал 40 години. Има автори, от които търся неща всеки ден. Аз съм един от колекционерите, които живеят с художниците. За разлика от съвременните колекционери, които не контактуват с творците. Преди години се познавах с големите стари майстори. Каквото съм могъл, съм помагал. Те пък са ми подарявали картини.
- Какво могат да направят колекционерите, та съкровищата ни да останат тук, в България?
- Много пъти съм предлагал някои неща на Националния исторически музей. Идваха да ги гледат. После ми отвръщаха, че нямат пари. И на мен, и на други колекционери предлагат да ги дарим. Но някои хора не искат да даряват. Искат пари. Животът е пари. Трябва да имаш пари, за да живееш. Някои си позволяват да даряват, някои не дават нищо.
- Какво ви даде големият спорт, което ви помага сега като колекционер?
- Големият спорт, а и въобще спортът те създава като личност. Зародишът остава през годините в теб, ако искаш и в другия живот да побеждаваш.
Остава и амбицията, когато почнеш да се занимаваш с нещо, искаш да си на нивото, на което си бил като спортист. Някой път се справям, някой път не. Но амбицията винаги е на първо място. Ако не на първото място, то поне в тройката. Ако не в тройката, целта ни като спортисти бе поне да бъдем в класацията до шесто място на Олимпийските игри.
- Какво ви свърза с Шумен?
- Жестът на дарителство, който го правя заради паметта към Драган Тенев. С кмета Красимир Костов се запознахме в София. Случайно заговорихме за Драган Тенев, за изкуство.
- Как пропушихте пури, които са неразделна част от образа ви?
- Вече тридесет години пуша пури. Кубински. Други не пуша. Пушил съм цигари и лула, но се спрях на пурите.
- Всичко при вас е истинско…
- Да! Истински силно трябва да е. И силните неща ме вълнуват в обикновения живот.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

Снимка: Богдан БОГДАНОВ