Цонка ЕФТИМОВА

В края на миналата седмица депутатите в Народното събрание гласуваха висшите училища да имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“ по професионални направления и специалности, които са получили при програмната акредитация оценка много добра. Изискването е висшите училища да имат също оценка добра или много добра при институционална акредитация. Броят на студентите платено обучение не може да надхвърля 5 % от определения капацитет на съответните специалности. За тази учебна година обучението ще се извършва по решение на Академичния съвет на съответното висше училище за тези, които са кандидатствали във висшето училище, участвали са в класирането, но не са приети за редовни студенти.
За коментар по последните промени в Закона за висшето образование потърсихме проф. дпн Маргарита Георгиева – ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Тя смята, че решението на Народното събрание за платено обучение във висшите училища е правилно, защото вузовете имат нужда от допълнително финансиране и то може да дойде по този път. Преди години имаше такава практика и финансовото положение на университетите е било по-добро, смята ректорът на вуза.
Но според проф. Георгиева, промените в Закона за висшето образование няма да повлияят на финансовото състояние на Шуменския университет. Специалностите, за които кандидат-студентите са готови да платят такова обучение, вече са на горната си граница на капацитет. По принцип, Шуменският университет е готов да приеме студенти с платено обучение, стига да има свободни места в желани от тях специалности. Но проф. Георгиева е скептична, че това ще се отрази благоприятно на бюджета на университета дори и в близките 3-4 години, особено при продължаващия демографски спад. Тя счита, че решението на парламента за платено висше образование е добро, но вероятно в един по-дългосрочен план.