Ядреномагнитният резонанс – придобивка или бреме за шуменци

Валентина МИНЧЕВА

В здравната комисия постъпи докладна от д-р Валентин Петров – управител на „ДКЦ I“ ЕООД, с която той уведомява ОбС, че ако не се закупи нов рентгенов апарат, ще изтече срокът за лицензирането на настоящия апарат и ще се създадат условия за прекратяване дейността на сектор „Образна диагностика и ядреномагнитен резонанс“ (ЯМР) през октомври 2010 година. За да сключи Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) договор с ЯМР, трябва към него да има и рентгенов апарат, припомниха съветниците. Чу се и репликата: „Ей, този ЯМР! Златен ни излезе!“
От общинската администрация уточниха, че новият рентгенов апарат струва 500 000 лв. и управителят на ДКЦ иска финансова помощ от общината. Припомнено беше, че разходите са повече от приходите за последните 3 години от ЯМР.
Членовете на здравната комисия споделиха, че пациенти с направления от Шуменска област ползват ЯМР на друг град, защото „не е въпросът само да ти направят изследването, но и да ти го разчетат“. Д-р Стефанка Маринова каза: „Аз самата ходя в другия град, защото апаратът не работи самостоятелно, а с интелект!“ Д-р Огнян Обратенов – председател на комисията, допълни: „Това беше една много голяма несправедливост, защото специалистът, който напусна Шумен принудително, беше номер 1 не само за Североизточна България, но може би и за страната…“
Докладната е повод да припомним историята на „първата гордост на шуменското здравеопазване“ от края на 2001 г., която някои тогава нарекоха „сделката на века“. ЯМР на стойност 2,5 млн. лв. беше закупен със средства от фонд „Приватизация“ и официално беше открит на 24 януари 2002 г. (За сравнение новият онкодиспансер струва 3,5 млн. лв.) На 12 февруари 2001 г. беше учредена Медико-диагностична лаборатория „ЯМР“ ЕООД с управител д-р Злателина Джендова – постоянен член на Европейската асоциация по рентгенология. В периода  януари 2001 – март 2004 година с ЯМР бяха обслужени 6400 пациенти, от които 800 са от Шуменска област, а останалите – от областите Разград,  Търговище, Добрич, Русе, Варна, дори от университетски градове, чиито ЯМР не е нов. Пациентите са толкова много, че дори са чакали по 3-4 дни ред, въпреки че в съседните областни градове вече имаше по 1-2 ЯМР втора употреба. Е, доста местни управленци тогава трудно преглътнаха факта, че управителката на МДЛ „ЯМР“ ЕООД (владее 2 западни езика, има 2 медицински специалности задгранични квалификации) може да заработва по-голяма заплата от тях. Но… кой за каквото учил, а и нали искахме пазар на труда!
През май 2005 г. гръмна скандалът с неизплатените 20 000 лв. на МДЛ „ЯМР“ ЕООД – заработени пари от РЗОК – Шумен за първите 2 месеца на същата година. Малко по-късно беше обявен конкурс за мениджър на дружеството, за което се оказа, че нямало кандидат, а по-късно стопанин (принудително) на ЯМР стана ДКЦ.
На 6 февруари 2006 г. управител на ДКЦ стана д-р Валентин Петров, който внесе докладни в здравната комисия и алармира общината, че апаратурата аварира, поддържането й е скъпо и мястото на ЯМР не е в поликлиниката, а в болницата. Това е така навсякъде не само по света, но и у нас, защото в болниците са спешните центрове. Само че, когато шуменският парламент обсъждаше закупуването на ЯМР и базирането му в МБАЛ-Шумен, не след дълго болницата стана държавна и общинското ръководство пренасочи скъпата придобивка в ДКЦ.
От април до юни 2006 г. събрания и подписки срещу стопанисването на ЯМР вървяха в колектива на ДКЦ. Работещите се чувстваха ощетени, защото вместо да вдигне заплатите им, управителят трябвало да осигурява средства за ремонти на апарата. А в здравната и бюджетната комисия си задават риторичния въпрос: „Защо никой не иска ЯМР?…“
Принудителното затишие свърши с едно изявление на д-р Мима Папазова – шеф на дирекция „Здравеопазване“ в общината, която отговори на всички така: „Управителят може само да определя наемите в ДКЦ, а съществуването на ЯМР е въпрос на мениджмънт. Къде да е апаратурата, решава собственикът – община Шумен!“
Първата „перла“ в короната на шуменското здравеопазване отдавна не блести. И този ОбС вади калема и пресмята бонусите на общинската инвестиция. Вместо социална придобивка, ЯМР се превърна в бреме на общината. Подредените и паметливи хора вадят конкретни числа, за да докажат това.
От 2002 до 2005 година приходите на ЯМР годишно са около 320 000 лв., а разходите – от 130 000-230 000 лв. На 20 юни 2006 г. д-р Джендова напусна Шумен. През 2006 г. са заработени 141 760 лв. През 2007 г. приходите са  78 921 лв., разходите за поддръжка – 99 600 лв. По това време ЯМР в други областни градове заработват по 20 000-30 000 лв. на месец!

Категория | Общество

Коментирай

  • Kоментирано
  • Популярно
  • Ново
  • Тагове

Архиви

Времето в Шумен

Днес
Cloudy
7°C
25.10.2014
Rain
12°C
26.10.2014
Mostly cloudy with showers
11°C
27.10.2014
Partly sunny with showers
8°C
 
Агенция КРОСС