Росица СТАЙКОВА

Два лева и 20 стотинки е акцизът на литър ракия от 40 алкохолни градуса, приет със Закона за акцизите и наложен от 2007 г. с влизането ни в Евросъюза. Това е налогът за първите 30 литра домашна ракия, а оттам нагоре акцизът скача двойно. „Той и сега е непосилен за хората, а камо ли, ако го бяха увеличили с още 80 стотинки, както искаха някои министри“, възмущава се казанджията Върбан Йорданов от Велики Преслав. Той е в бранша от 18 години, а преди три монтира първата и единствена досега в Шуменско инсталация за двойна дестилация на домашна ракия. „Ние, казанджиите, вършим услуга на хората, не търгуваме с произведената ракия, защо трябва да вземаме акциз, след като работим в полза на населението? Преславският край е лозарски, всяко семейство гледа лозе или асми и вместо държавата да поощрява дребните производители и поминъка, смазва желанието и убива амбициите с непосилни данъци и акцизи“, продължава казанджията. През последните две години средното количество на сварената при него ракия от един клиент се движи между 20 и 30 литра, за разлика от преди. Причината не е само във високия акциз. „Сложете цената на захарта, разходите за транспорт и дърва, добавете по левче на литър за услугата и резултатът бърка дълбоко в джоба“, коментират клиенти. Малко са хората, които смятат, че ще си правят ракия на всяка цена, даже и с нелегални казани. Повечето от клиентите, които идваха и си отиваха от казана през двата почивни дни, бяха на мнение, че ще се откажат от лозята си, защото правят много разходи, а реализация няма, дори и собствената ракия им излиза „на червено“. „Хората си варят ракия, защото не харесват винпромската, тъй като я правят от спирт, вода и есенция, скъпа е и няма сигурност в качеството на купешката ракия. Да вземат проби от моята и да сравнят с някоя винпромска, ще се уверите, че моята ракия е по-чиста и по-качествена“, казва Върбан Йорданов и продължава: „Тази година хората бяха принудени да правят ракия, защото винпромите не само, че предложиха минимални цени, ами и отказаха да изкупят гроздето. Стопаните какво да правят с материала и въпреки високия акциз пак свариха ракия. За догодина, обаче, казват, че ще си изоставят лозята, защото нямат изгода да ги гледат. Аз съм говорил с много клиенти и съм стигнал до извода, че ако се въведе определена такса според литрите и тя се плаща в съвета, както беше преди, ще е по-добре. В кметството ще внасят сумите, ние казанджиите ще пишем акцизните протоколи и няма ежемесечно да ходим до митницата във Варна да се отчитаме. Искам да знам защо носим отчетните документи във Варна, а ни проверяват от митниците в Шумен. Не може ли да се отчитаме в Шумен вместо да бием по 200 км всеки месец? Защо трябва да правим тези разходи?“, пита казанджията Върбан.