- През вашия поглед, какво стана с личностите от вашия знаменит актьорски клас в НАТФИЗ (с ръководители проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев), след постановката „Агамемнон“?
- Истината е, че ние не сме се разделили и до днес. Нормално е всеки талантлив човек да поеме по свой собствен път. Ние пак работим заедно. С Мариус Куркински направихме една постановка. Галин Стоев работи редовно с други от нашия клас. Срещаме се редовно. Поддържаме едно много добро приятелство.
Но истина е, че българинът по принцип е саможив. Той е единак. Това е наша национална особеност. Бих казал даже балканска. Ние сме чешити хора. Не говоря за някакава интровентност, за алиенация. Просто и по света талантливите големи художници и поети живеят затворени по къщи в далечни села. Всеки си избира как да живее и как да се чувства комфортно. При някои това е като защитна реакция на това, което става в обществото.
За моя радост аз нямам избор. Професията ми е колективна. Аз трябва да съм с актьори, да репетирам с много хора. Всеки ден съм в театъра. Това ме е съхранило да не изпадна в някакава изолация, обичайна за други професии.
- Създавайки драматургичните си текстове, май влизате в кожата на един съвременен Радичков, като народопсихолог. От Русия дори донесохте награда за своя спектакъл „За народното творчество…“. Разбират ли чужденците нашия български характер?
- Честно казано, чужденците не разбират българската народопсихология. В Русия главно играх пред специализирана публика и жури. Предполагам, че наградата е за това, че моят спектакъл е изпълнителски – с много пеене, танци и актьорска работа. Честно казано, това, което се случва в моето представление, не докосва руснака. То му е чуждо.
- А с какво то докосва душата на българския зрител, та все още пълни салоните в цялата страна, за да го гледа?
- Година и половина играя това представление. Неотдавна в Пловдив бе юбилейното му 150-о представяне. Навярно с него докосвам зрителя с чувството за хумор, с парадоксалното ежедневие, в което живеем, с всичките идиотщини, с които се сблъскваме на улицата, в градския транспорт, вкъщи.
- Мнозина твърдят, че „ловите“ реплики за своите театрални герои от улицата? Имате ли свое тайно тефтерче, в което да ги записвате?
- Аз тефтерчета имам много. Да, улицата, хората винаги са ми били интересни. Дори когато ме ядосат или когато се случи някоя ситуация, от която съм възмутен, винаги после успявам да погледна някак си отстрани, виждайки и себе си, и другия с чувство за хумор. Не е тайна, че аз се вдъхновявам от улицата. От това, което става между хората. Между обикновените хора. В моите неща аз не се занимавам с някаква аристокрация или елит. Не че няма у нас такъв! Но този свят далеч не ми е толкова интересен. Обикновеният човек ми е по-интересен.
- Пиесите ви излязоха отпечатани в отделен том. Как определяте пиесите си – повече като драматургични текстове за сцена или като текстове за четене.
- Това е интересен въпрос. На някои хора им е много интересно да четат пиеси. Когато излезе книгата ми, изденадващо точно такива хора ми се обадиха в късните часове на деня, за да ми кажат, че заспиват с моя пиеса, монолог или материал. Навярно като релакс. Някои пък си ги вземат като четиво за път. Други пък ги четат професионално. Но истината е, че моите пиеси са не за четене, а за игра, защото това е основното предназначение на театъра.
След като напиша нещо, първо събирам приятели на които им чета на глас. Те си казват мнението. Това е много приятно занимание. Правили са го и Чехов, и Толстой. Тогава е първото, истинско впечатление от това, което си направил пред хора, които естествено няма да те лъжат.
- Интересно ли ви е да следите ставащите процеси в съвременния български театър?
- Ходя на театър. Гледам. Но не ми се коментира тази голяма тема.
- Ще участва ли най-после Камен Донев със своя нова непоставяна на сцена пиеса в ниво „Авторски прочит“ на нашия шуменски Межународен фестивал Друмеви театрални празници „Нова българска драма“?
- С риск да засегна някого, аз никога не съм се интересувал от това да бъда оценяван. Никога не ме е вълнувало това дали някой ще ме номинира, ще ми даде награда или дали ще прочете моя пиеса. Правя това, каквото ми е на сърце. А оттам нататък нищо друго не ме интересува.
- С какво ще провокирате скоро зрителите си?
- Сега работя в Сатиричния театър пиеса, която събира три мои едноактни пиеси ведно. Февруари е премиерата. „На гости“, „На сватба“ и „Уют“ са включени в книгата ми. Ще играят Георги Мамалев, Пламен Сираков, Нона Йотова, Албена Колева, Тодор Близнаков, Кирил Кавадарков.

Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ