Росица СТАЙКОВА
Цвят сред кестенова шума не е необичайно есенно явление. През последните десет години кестените цъфтят всяка есен и ако според старите хора вещаят люта зима, според учените есенният цъфтеж е признак за влошено здраве. Анормалната вегетация на дървото е проявление на форма за оцеляване на застрашения вид чрез повторно образуване на семена, казват еколозите. По шосето към Златната църква край Велики Преслав почти всички кестени са голи, а тук-там между останалата шума по клоните се зеленеят свежи листа с цвят. В подобно състояние е и целият резерват от див кестен край Велики Преслав, а както е известно, той е единственото естествено находище на този дървесен вид в България. Резерватът е обявен за природен през 1948 г. Поддържаният резерват „Дервиша“ е с площ от 10.6 хектара и за първи път ранното изсъхване на листата беше забелязано през 1998 г., си спомня доскорошният общински еколог Стефанка Петрова. През 1999 г. голямото наводнение унищожи значителна част от кестените и когато болестта отново се прояви пристигнаха специалисти от БАН, Министерстовто на горите и РИОСВ – Шумен, за да търсят причините. Установи се, че листоминиращ молец причинява болестта по дърветата, а неговата поява вероятно е следствие от химическа зараза след войната в Косово. За да бъде спасен резерватът трябваше да се вземат спешни мерки за предотвратяване размножаването на молеца, продължава екологът. „През 2001 г. учените донесоха специални ленти, които закачихме по дърветата, за да залепва по тях молецът. Ефектът не беше голям, но беше единственият начин за борба с вредителя. Оттогава насам всяка пролет и есен правехме наблюдения как се развиват дърветата и дали се размножава вредителят. Резултатите от взетите мерки бяха задоволителни.“
По-късно в борбата с молеца изпробваха да унищожат шумата, в която той живее, но това във Велики Преслав не се възприе. Сега в старата столица не се вземат никакви мерки и като предчувствие за това кестените се разболяха по-късно. Болестта ги обхвана през септември. Тя се отразява и на плодовете. Те са дребни и много често деформирани. Ако преди година хората масово събираха кестени в парка и по пътя за старините, сега никой не търси дребните плодчета. Може би не всички знаят, че дивият кестен притежава венотонично, противовъзпалително, капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Освен това той намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци, намалява и вискозитета на кръвта. Използва се за лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити. Доказано е, че екстракт от конски кестен понижава холестеролa в кръвта и оказва благоприятно влияние при атеросклероза. В народната медицина се препоръчва още за лечение на смилателни нарушения, подагра, ревматизъм, ишиас. Спуканите и накиснати в ракия плодове се прилагат за разтриване при ревматизъм, а екстрактът се прилага външно за бани при мускулни болки. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстия екстракт при синуити.
