Росица СТАЙКОВА

Две седмици след началото на учебната година първокласничката Емилия Христова от Велики Преслав, която премина в инвалидна количка школския праг на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, вече прави уверени стъпки сред чиновете в класната стая. Това я кара да бъде много щастлива и си личи от усмивката, която почти не слиза от лицето й. От няколко дена Емилия идва на училище без столчето на колела. Баща й я кара с кола до училищния двор, а след това с помощта на майка си прекосява плочника, минава през рампата, подпирайки се на парапета и влиза в училище. Емилия не само върви, но и спокойно разговаря със съучениците си, преодоляла вълнението и притеснението от първите срещи с непознати. Промяната в нейното поведение не остава незабелязана от учителката Дарина Йорданова. За госпожата всички деца в класната стая са еднакви, а със смелите си движения Емилия затвърждава това правило с всеки изминал ден. Детето, страдащо от церебрална парализа не участва само в часовете по физическо възпитание.
Майката Леман също трудно сдържа радостта си. Според нея училището и благоприятната среда, в която прекарва 5 часа на ден, амбицират дъщеря й. Емилия се е опитвала да ходи и преди, но сега стимулът да бъде като останалите деца я кара повече от всякога да мобилизира силите си и да не се страхува. За семейството на Емилия училището не е само образователна институция, а и терапевтична, но проблемът е, че бюджетът на домакинството е много ограничен и няма да могат дълго време да я изпращат и посрещат от училище с автомобил.