Шуменецът сбъдна мечтата си да развее знамето на общината на най-високия алпийски връх

Пламен ГЕОРГИЕВ

49-годишният шуменец Огнян Ганчев е първият човек в света, който с присадено сърце успя да покори надморска височина от 4808 м. На 12 септември, заедно с група опитни алпинисти от варненския клуб „Академик“, той изкачи връх Мон Блан и от най-високата точка в Европа развя знамето на община Шумен. „Това, което успях да направя, ще влезе в устата на всички трансплантационни лекари и съм уверен, че така ще спасим поне един човешки живот“ – сподели вчера Оги, като благодари на община Шумен, която му помогна да сбъдне мечтата си. „Аз съм шуменец във всяка част на тялото си!“ – каза още мъжът, който претърпя сърдечна операция през април 2006 г. Той подари на кмета на общината Красимир Костов знамето на Шумен, което е развял на Мон Блан, с подписите на всички членове на експедицията, както и камък, взет на 300 м под алпийския връх. Показа и снимката на изживения си щастлив миг, когато е покорил върха със знамето в ръце. „Това са реликви“ – заяви г-н Костов и пожела да бъде събрана цялата галерия от снимки, която да бъде експонирана в общината.
„Искам да изразя радостта си от това, че един силен шуменски дух намери сили и много енергия, за да забие знамето на Шумен на Мон Блан и така символично да разшири територията на нашия химн „Оттука започва България“ – определи кметът Красимир Костов. – Вече България може би започва и от Мон Блан… Ние в много неща сме първи, за да покажем себе си, родния си град, българщината. И на Мон Блан Огнян Ганчев показа любовта си към Шумен, което е достойно за почит и уважение!“
На церемонията вчера в общината Оги разказа накратко за пътя, по който му се е сбъднала мечтата. За неговата подготовка е получил подкрепа от община Шумен и от частни спонсори. Попаднал е и на екип от майстори-алпинисти, които посветили изкачването на Мон Блан на 50-годишния юбилей на своя клуб „Академик“ във Варна.
„Близо два месеца си подготвях сърцето – сподели Огнян Ганчев. – Бях на височинен лагер в Боровец, преспах на връх Мусала в станцията на метеоролозите. После заминахме за ски-центъра Шамони, който се намира на 1300 м височина. До 2200 м пътувах с линейка, а оттам пеша нагоре с групата. Минахме заслона Дюгате (на 3817 м), за 9 часа качихме близо 900 м, преспахме. На 12 септември в 3 часа сутринта потеглихме и в 11.20 часа бяхме на върха. На 300 м от Мон Блан в мен се появи съмнение, че ще успея да го изкача. Върнах се 100 м назад, но преодолях колебанието си, което беше по-скоро психическо, а не физическо. Върхът е дълъг 30 м, но широк само 50 см, ако се подхлъзнеш – падаш надолу с около 2000 м. Слизането се оказа по-трудно, отколкото качването. Тръгнахме при слънчево време, а към 16 часа заваля сняг. Пред нас се появи и някаква пукнатина на ледник, която трябваше да преодолеем с траверс. От Дюгате надолу ни чакаше един участък от 300 м, стъпвахме върху сняг и камъни. Този участък се оказа най-труден за нас.“