Доц. Юрий ДАЧЕВ, драматург и режисьор: „Единственото ни спасение да устоим на кризата е да живеем интензивно“
- Непознат ли е познатият на българската публика Едуардо де Филипо?
- Знайно е, че той е световноизвестен италиански драматург от Неапол. Интересно е, че през целия си живот той е твърдял, че повечето му пиеси са свързани с родния му град, с хората живеещи там, с техните нрави, обичаи… Но както пиесите му са неаполитански, така те се играят с успех в целия свят. И продължават да бъдат играни до ден днешен. Имаше дори филмова адаптация на негова пиеса със София Лорен в главната роля! В сценографията намерихме място и за една нейна снимка.
Пиесите на де Филипо са репертоарни за българския театър през 60-те, 70-те години на миналия век. „Събота, неделя, понеделник“ е може би най-популярната му пиеса. През последните десет години в българския театър е играна неговата пиеса „Голямата магия“ в сктоличния Малък градски театър „Зад канала“ с участието на Илия Раев. Тя трудно може да се нарече комедия, за разлика от повечето други негови пиеси. Играна е и „Призраци в Неапол“ в Народния театър. Нашата пиеса „Сълзи и спагети“ с оригиналото си заглавие е в афиша на Военния театър.
- С какво ви хареса тази пиеса?
- Пиесата е писана 1959 г. – доста отдавна вече. На мен ми беше нужно да я посъкратя, а и тук-там и като по-смел ход да я донапиша. С оглед на това, което аз искам да излезе от драматургията, а и от заетите в постановката артисти. Може би в това, което се опитахме да направим, има доза по-голяма острота, отколкото на пръв поглед има в драматургията. Има и повече сълзи. Има и истински спагети. Затова решихме да прекръстим „Събота, неделя, понеделник“ на „Сълзи и спагети“.
Защо ми харесва тази пиеса? Когато я прочетох, си дадох сметка, че когато е писана е било първото следвоенно десетилетие. Криза. Беднотия. Хората се опитват да живеят по някакъв начин, да се обичат, да оправят отношенията си, да живеят пълноценно живота си. Мисля, че това се опитва  всеки човек. Независимо от това, което се случва. Независимо от кризите. Каквото и да се случи, каквито и политически и икономически промени да ни сполетят, ние го имаме този живот в края на краищата. Кризата може да отмине, но ние ще бъдем с пет години по-стари. Единственото ни спасение да устоим на всичко това, което се случва, е да живеем интензивно, да обичаме хората около себе си. Да влагаме страст в това, което работим. Ето с това всички тези образи от пиесата са ми ужасно симпатични. С тази своя изключителна емоционалност. В съвременната драматургия липсва качеството авторът да обича всичките си персонажи. А в тази пиеса е точно така. Тя е пълна с откачалки, но това са симпатични откачалки. Това ми харесва, защото е нещо по-различно от доста често срещаната студенина, дистанцираност и някаква прекалена загадъчност. В тази пиеса всичко е водено от това, че персонажите са несъвършени, но по някакъв начин обаятелни хора.
- Плачейки и готвейки на сцената, персонажите от „Сълзи и спагети“ по-лесно ли разкриват характерите си? Май тези ситуации са ви любими, имайки предвид предишни ваши драматургични текстове?
- Определено. В тази пиеса има уют. Като я четеш, ти замирисва на кухня, на живот, на сутрин, когато е още сънливо. Когато има остатък от вчерашната гозба, а на печката ври сутрешното кафе. На мен това ми носи уют. И още нещо – всичките тези хора, както се карат и едва ли не са готови да се заколят, в един момент могат да седнат един до друг, да се прегърнат и изпият заедно кафето си. Понеже аз самият никога не съм имал голямо семейство, за мен това бе важно и привлекателно. Хареса ми. Привлече ме.
- А какво ви привлича години наред в шуменския театър?
- Това е моята седма постановка тук, от общо взето 16-те, които съм правил на сцена. В известен смисъл, като постановчик, най-много съм работил в Шумен. С много от артистите вече имаме ред неща зад гърба си като обща работа. Много се радвам, че и това се случва. В този спектакъл участват хора от всички възможни генерации на театъра – от доайена Стефан Сотиров до най-младите. Една от силните страни на шуменския театър е, че той има голямо разнообразие от представители на различни творчески поколения в трупата си. А и много свежо младежко ядро.
Благодарен съм на изключителната организираност на хората, с които работих. Пиесата е направена за рекордно кратък брой репетиции – 36.
Винаги съм се радвал, че когато стане дума за театралните хора на Шумен, сред тях на първо място бива споменат и моят приятел и колега Илия Раев. Вярно е, че с него поработихме в постановките „Опечалена фамилия“ и в „Сборен пункт“. Сега не можах да го навия да играе и в „Сълзи и спагети“, но за сметка на това се надявам да го види скоро публиката в един мой текст, който ще е подарък за него.

Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ