Утре д-р Милен Чолаков става на 50 години. Роден е в село Веселиново, община Смядово, в учителско семейство, което 10 години живяло в къщата на  президента на РБ Жельо Желев. Пъпчето му било оставено на греда в селското училище. Руси и Роза Чолакови се запознали на виенско колело, което животът така скоростно завъртял, но любовта им оцеляла напук на всички идеологически забрани.

Кът с дипломите и портретите на Ботев и Левски – любимото място в кабинета на д-р Милен Чолаков. Снимка Авторката

Тя е от фамилия на комунисти в Смядово, той – „син на кулак” от македонски род с видни представители в земеделското движение. Историчка и математик отглеждат двама сина, един от които е д-р Чолаков. През 1961 г. фамилията идва в Шумен. Буйният нрав на Милен не попречил да завърши с отличие гимназия и да стане студент по медицина. Нравът от рогатата му зодия често го скандализира. За житейските предизвикателства разговаряме с юбиляря.
- Какво дете бяхте, д-р Чолаков?
- Много буйно, тренирах лека атлетика и баскетбол. Бях окръжен първенец по математика заедно с д-р Хелия Божилова.
- Тя е вашият астрален близнак.
- Да, тя също е юбиляр.
- Укроти ли ви армията? Бил сте картечар.
- Служих като десанчик в спецчасти, но и там си бях в стихията. Дори съм награждаван.
- Завършил сте Педиатричната академия в Ленинград.
- Да, с отличие, но мечтата ми беше детската хирургия, защото от трети курс я изучавах. Имах 400 дежурства и 16 самостоятелни операции до дипломирането си.
- Защо не останахте на работа в СССР?
- Никога не съм искал. В нашата фамилия водещото е националното. Аз си обичам народа. Хобито ми е историята.
- Много рускини продължиха българо-съветската дружба.
- Имало е рускини в студентството ми, но не до степен за семейна връзка.
- Какво ви очакваше в Шумен?
- От Ленинград ми дадоха препоръчително писмо, което представих на 1 август 1988 година на д-р Христо Гутев Христов – директор на окръжната болница. Той го захвърли и ми каза: „Що не станеш едно педиатърче при Иванка Христова?” По-късно разбрах, че има три свободни места за детска хирургия, пазени за членове на БКП. Постъпих в детско отделение, в което работеха само жени. Напуснах го през 2000 година и днес съм  семеен лекар. През 2006 година бях избран за лидер на Асоциацията на общопрактикуващите лекари.
- Имате практика с 2250 пациенти в Шумен и селата Новосел и Хан Крум. Но и няколко специалности.
- В България отново трябваше да защитя специалността педиатрия, после детска ревмокардиология, а като джипи – обща медицина и здравен мениджмънт.
- След като хвърлихте бутилка по заместник финансовия министър Владислав Горанов на лекарски събор, ви нарекоха „скандалното джипи на Шумен”. Тогава поискахте оставката и на премиера Борисов.
- Беше реакция на протест, за да защитя интересите на съсловието, защото се подиграват с него.
- Биткаджия сте.
- Определено.
- Още ли се палите по синята идея.
- Аз съм нейн симпатизант от първите митинги на демократичните промени, а член на СДС съм от 1991 година.
- Разочарован ли сте от синята идея?
- Синята идея е само в СДС. Останалите са люспи.
- Любимият ви политик?
- Едвин Сугарев, Филип Димитров, Петър Стоянов. Уважавам като финансист Иван Костов, но не и като политик, който допусна Симеон Сакскобургготски да дойде в България.
- Как почивате?
- Достатъчно е да общувам с малкия ми син, ученик в математическата гимназия. Както и с големия ми син от първия ми брак, студент по стоматология, който рядко виждам.
- Готвите ли?
- Мога да правя само българска и грузинска скара. Не пия, не пуша.
- Коя мечта не сбъднахте?
- Мечтал съм животът ми да протече в екшън. Нищо не може да ме спре към целта! Каквото съм искал, съм го постигнал.
- Какъв по-голям екшън от това да си джипи в България!
- Да, предизвикателствата в лекарската професия са много.
- По кого днес бихте хвърлили бутилка?
- По национални предатели. А такива са повечето от хората в българската политическа класа, която не помисли за нашия народ, а само за своите интереси.
- Кога за последен път плакахте?
- Плакал съм два пъти. Първия път, когато носех първородния си син Мирослав в транспортен кувьоз, а асансьорът спря между етажите в клиниката по хирургия във Варна. Счупих вратата и спасих детето си. Вторият път беше, когато взех специалност детска ревмокардиология – признание за труда ми към онзи момент, защото имаше пренебрежение към съветските възпитаници. Сега живея нормално, спя спокойно, радвам се на уважение в обществото.
Интервю на Валентина МИНЧЕВА

Днес в Шумен гостува проф. Стефан Данаилов. В градинката до общината той бе приветстван от кмета Красимир Костов, заместник-кмета Живка Тонева, общински съветници, граждани. Групата за изворен фолклор към народното читалище „Пробуда-1906″ и детската вокална група „Росна китка“, към СОУ „Цанко Церковски“ в село Никола Козлево, водени от читалищния секретар Иванка Семерджиева  пресъздадоха народния обичай „Благовещение“.

Проф. Стефан Данаилов

Край запаления жив огън се извиха хора, а по-късно актьорът депутат и част от присъстващите  прескочиха жаравата за здраве.
Вечерта в залата на ДКТ „Васил Друмев“ абсолвенти от класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ представиха за шуменци благотворителния си спектакъл „Както ви харесва“ по Шекспир в навечерието на Международния ден на театъра – 27 март.
Проф. Стефан Данаилов даде интервю за читателите на „Шуменска заря“.

- Проф. Данаилов, какво казвате на своите студенти, които скоро с диплома за артисти ще се озоват на трудовия пазар?
- Те са обхванати от оптимизма все още. Сега искам те да се срещат с различна публика. Да усетят атмосферата на различни театри. Първото ни представление на „Както ви харесва“ извън София бе в Ловеч. Мина много успешно. Убеден съм, че публиката в Шумен е силна, разбираща и ще ги приеме добре.
- Върви ли театралната реформа?
- Реформите не вървят така, както трябва. Това дотиране на продаден билет доведе до крайния резултат – да няма бонус за качество. Всичко малко се връща към тези весели, леки спектакли, които целят най-вече да докарат в салона публика. А за качеството не се говори.
Нали всичко тръгва от това – първо финансово да се успокоят трупите, да заработят повече творците. Но такива резултати реформата не показа.

Самодейци от село Никола Козлево представиха пред любимия актьор и съпровождащите го официални лица народния обичай "Благовещение". Снимки Богдан БОГДАНОВ

Трябваше да има Закон за сценичните изкуства, а него все още го няма. За да има реформа, трябва да има закон! Ще видим управляващите какво ще извадят като законопроект…
Предложенията, които се правят за промяна на Закона за народните читалища също не са добри. Върви се към категоризиране на читалищата. Но големият проблем е, че много спадна прякото субсидиране за културата. Дори имаше един проектозакон за театрите и читалищата, с който те да вървят към превръщането им в търговски сдружения. Това е опасно. Макар че идеята е по някакъв начин да се укрепят киносалоните и залите. Когато четох становищата на Съюза на народните читалища, не открих особени възражения към законопроекта. Което говори,  че хората по места не са запознати с този проектозакон. Читалищния проектозакон го обсъждахме на първо четене, но той не влезе в зала. Изглежда, че ще има нещо ново…
- Имате ли отношение към регионалната култура, като народен представител?
- Много е важно какво се случва в тези градове в сферата на културата, на историческите паметници. С бюджетите, с които разполагат в момента общините в сферата на културата и проектите, които трябва да предлагат е трудно да се прави много, защото бюджетите им са много орязани. Средства няма. София в това отношение не може да се оплаче, тъй като за нея има отпуснати много субсидии. Събират се и много данъци.
Нужни са стратегии за културното развитие на всеки град. Това е много важно, за да може да се прави нужното планиране на културните процеси. Моите наблюдения са, че в момента наистина се прави национална културна стратегия в София. Много хора я списват, но добре е и всеки район да има своя  програма, своя стратегия за развитието на културата, за да се знае в каква посока да се върви.
- Какво е отношението ви към българските кандидатури на градове за столица на европейската култура през 2019 година?
- Песимист съм по отношение на това, че ще видим точния краен резултат. Знаете много градове кандидатстват. Засега с доста рамена напред върви София. Аз съм от хората,  лобиращи за кандидатурата на Пловдив.
Има много бонуси, които по природа принадлежат на столицата. Големите културни институти, музеите също са там. Големи инвестиции се направиха и ще бъдат реализирани още.  Все пак ще видим какво ще стане. Има време. Но не бива и да живеем с илюзии. Но съм убеден, че стартът е много неравностоен. И Шумен, и Пловдив са едни силни кандидатури за евростолици на културата.
- Ще снимате ли отново кино?
- Скоро ще започне сериалът „Стъклен дом“, в който играя.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

Нели БАТАНОВА, председател на Окръжния съд в Шумен:

- Г-жо Батанова, за разкриване на престъпленията все по-често се използват специални разузнавателни средства (СРС), разрешения за които давате лично вие. Какво сочат данните за последните няколко години – увеличават ли се те или намаляват?
- Забелязва се тенденция към увеличение на исканията, респективно и на издадените разрешения за използване на СРС. През 2008 г. са издадени общо 57 броя СРС, през 2009 г. – 97, през 2010 г. – 387, а през миналата година – 197 броя.

Нели Батанова

- Бихте ли казали през последните две години какви разрешения за СРС са издадени?
- През 2010 г. за подслушване са издадени 228 броя разрешения, а през 2011 г. – 106 броя. За наблюдения и проследяване през тези две години са издадени съответно 158 и 78 разрешения. По едно са те през двете години за използване на видеозапис и видеонаблюдение.
- На какво се дължи увеличеният брой на исканията и съответно на издадените разрешения за използване на СРС?
-  От една страна това се дължи на увеличеното ползване на множество комуникатори от едно лице, а от друга страна на увеличението на тежко наказуемата престъпност с участието на повече от едно обвиняемо лице. Следва да се отбележи и обстоятелството, че броят на дадените разрешения не отговаря на броя на лицата по отношение на които се използват, тъй като разрешенията се издават за всеки отделен комуникатор. Освен това исканията за даване на разрешение за продължаване на срока на експлоатация също се завеждат в регистъра с нов номер.
- Кой има право да поиска да бъде издадено разрешение за ползване на СРС?
- В повечето случаи исканията за издаване на разрешения са депозирани от Окръжна прокуратура – Шумен и от надлежните органи. Това става по ред, определен от закона. През 2011 г. по искане на Окръжна прокуратура са дадени общо 64 разрешения за ползване на СРС, от които 35 за подслушване по чл. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства и 29 броя за наблюдение и проследяване. Те са издадени по 11 досъдебни производства по отношение на 31 лица и едно МПС. Останалите разрешения са дадени по искане на други компетентни органи.
- Каква е причината броят на издадените разрешения през 2011 г. да е доста по-малък от тези през 2010 г.?
- Това е така, тъй като посочените данни са към 10 февруари 2012 г., когато все още някои от издадените разрешения са в процес на експлоатация и предаване. По принцип това е един динамичен процес. Голяма част от разрешенията следва да приключат през тази година. Ако са дали резултат, ще се изготвят и предадат и веществени доказателствени средства (ВДС).
- А какъв е резултатът от използваните СРС?
- През 2011 г. има образувани общо 18 първоинстанционни дела, по които има внесени ВДС от използвани СРС. От тях са приключени 14 дела плюс още едно, което е образувано  през 2010 г. По 12 дела има осъдителни присъди, които са влезли в законна сила. По две дела има също постановени осъдителни присъди, но те са висящи пред по-горна инстанция. Само по едно дело осъдителната присъда е отменена от Апелативния съд във Варна и делото е върнато на Окръжна прокуратура. Четири образувани дела през 2011 г. са висящи, три от които са с фактическа и правна сложност и не беше възможно да се  разгледат през 2011 г. Само едно дело е прекратено и е изпратено на Върховния касационен съд за определяне да се гледа от друг равен по степен съд.
- В момента тече процесът срещу групата на „Килърите“. Няма съмнение, че във връзка с него има издадени разрешения за използване на СРС?
- По внесените обвинителни актове срещу шестимата подсъдими  има издадени разрешения за ползване на СРС и изготвени 21 броя  ВДС по искане но Окръжна прокуратура – Шумен. Делото е висящо и по него не мога нищо да коментирам.
Интервю на
Радослав ГАЙДОВ
Снимка Тошко ЙОРДАНОВ

Нов финансов скандал тресе Министерството на здравеопазването (МЗ). Центърът за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) изнесе данни за нарушения при разходването на средствата от „Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария“ на ООН. Администрацията е сключвала договори със себе си, пари са получавали повече от 40 служители за 2010 и 2011 година. МЗ съобщи: „За тези години са усвоени 30 млн. лв. от осигурените 35 млн. лв.

Д-р Венцислав Вълчанов

Средствата, които са дадени за възнаграждения на служителите в МЗ през тези две години, са 1.68 % от безвъзмездната помощ. Сред тези служители няма шофьори на щат в МЗ, нито шофьори и секретарки на министъра. Няма конфликт и служителите на МЗ да получават възнаграждение за дейности по програмите, тъй като те трябва да ги изпълняват, а не да контролират реализацията им”.
ЦЗПЗ съобщава за 33 588 лв., платени за вестници, 26 400 лв. за преводачески услуги, 522 619 лв. за туроператорски услуги, 445 080 лв. за гориво за нов автомобил… Д-р Тонка Върлева – директор на дирекция „Управление на специализирани донорски програми“, е получила 60 000 евро. От 300 до 800 евро са изплатени на консултанти от РИОКОЗ (ХЕИ) в страната, за общински консултанти – 2400 евро, за шофьори на МЗ – от 1000 до 6000 евро. От Шумен се цитира само името на д-р Венцислав Вълчанов – DОТS-мениджър за Шуменска област. За тези плащания са знаели финансовият и здравният министър. Ние поканихме за интервю д-р Вълчанов, който обясни как са ставали плащанията по програмата. Две години той е бил DOTS-мениджър в Шумен.  DOTS (директно контролирано наблюдение на туберкулозата в съкратени срокове) е термин, въведен от Глобалния фонд на ООН.

- Д-р Вълчанов, вашето име е сред всичките 28 DOTS-мениджъри, които са получили по 3240 евро за 2010 и 2011 година.
- Да, те ни превеждаха по банкова сметка въз основа на граждански договор, който имахме сключен с д-р Тонка Върлева -  директор на програмата.

Автомобил „Хюндай“ получи белодробният диспансер през 2009 г. от програмата на Глобалния фонд.

- Която е получила 120 000 лева.
- Ей това не е редно. Не може ръководителите на програмата от здравното министерство да се пишат като изпълнители. Защото те трябва да контролират нейното изпълнение. А в случая излиза, че те контролират себе си.
- Включително и пресаташето на министерството, получило 3600 евро.
- Някои DOTS-мениджъри бяха сключили друг граждански договор със себе си, но ги уловиха още в началото. Аз лично не съм си позволявал това.
- Пари по програмата получаваха ли Лиляна Иванова – главната медицинска сестра на болницата, която е била патронажна сестра по програмата за борба с туберкулозата, и шофьорът Свилен Жеков, включен в нея за Шуменска област.
- Да. Не мога да си спомня колко. В големи по територия области бяха ангажирани по две-три патронажни сестри, а в някои не беше включен шофьор, защото DOTS-мениджърът управляваше дарения автомобил. Същата програма ме задължаваше да сключа граждански договор с шофьора и патронажната сестра. От друга страна, Министерството на здравеопазването сключи граждански договори с управителите на 28 лечебни заведения за изпълнение задачите на програмата. В Разград няма белодробна болница и там DOTS-мениджърът работи в пневмологичното отделение на областната болница. Той има договор с програмата, а директорът на болницата – договор с министерството.
- На какво основание ви изплащаха парите?
- Ние давахме отчети за извършената дейност всеки месец, на тримесечие, на шестмесечие и за цялата година. Ако за даден период не си изпълнил задачите, за него не ти превеждат парите. Ако си ходил при туберкулозноболния в Каолиново, трябва да имаш отчетен курс с автомобила до селището. Колите са с GPS-системи и се следят маршрутите. Ако се спре акумулаторът на автомобила през зимата, веднага се обаждат да се включи, за да се следи системата.
- Имаше ли допълнителни финансирания?
- Четири пъти в годината организирахме „Отворени врати” за безплатна профилактика на населението. Тогава DОТS-мениджърът и патронажната сестра не получават пари, но ни задължават да сключим договор с лекар, медицински сестри, микробиолог, лаборант, рентгенолог, шофьор, на които заплащахме отделно. Ходили сме да изследваме ромското население. От две години по същата програма работи и неправителствена организация, чийто представители са идвали с нас.
- Представители на Глобалния фонд по програмата не проверяваха ли изпълнението у нас, за да се избегне този скандал?
- Два пъти в годината ни проверяваха и ни обучаваха с входящ и изходящ тест. Има шест компонента в програмата, които се проследяваха практически. Представителите посещаваха белодробните диспансери. За няколко региона бяха назначени дългосрочни консултанти, които два пъти в годината на място идваха и проверяваха как тя се осъществява. За Шумен нашият консултант е професор Петко Минчев – детски пневмолог и фтизиатър. За последен път той идва с д-р Миланов, старши експерт в дирекцията на министерството.
- Центърът за защита правата в здравеопазването представя документи за преведените пари за 2010 и 2011 година, но практически програмата стартира през 2009 година, когато белодробният диспансер получи автомобил за посещаване пациентите в областта.
- Да, така е.
- За три години вие като DОТS-мениджър сте получили почти 20 000 лева. По-малки са сумите за патронажната сестра и шофьора.
- Аз  съм ги получил по банков път съвсем законно! И съм платил данъци за тях. Отразявам ги в данъчните си декларации. Сега тези пари ще ги получава д-р Матеева – новият DОТS-мениджър, и новата патронажна сестра, както и шофьорът по договор. Всички DOTS-мениджъри се избират с конкурс.
Разговора води
Валентина МИНЧЕВА

Снимки Архив ШЗ

- Г-н Костов, на последната сесия общинският съвет прие бюджет 2012, който бе определен като труден и кризисен. При тези обстоятелства как ще продължи да се развива Шумен?
- Питате ме кои са основните и по-характерни неща, които терзаят кмета на Шумен през бюджетната 2012 г. За съжаление, кризата не си отива, нещо повече – тя разраства дефицитите и проблемите сред гражданите и сред стопанските субекти.

Красимир Костов

В тази обстановка си задавам въпроса как стоим бюджетно. По време на дискусията на последната сесия ние определихме бюджета като труден за изпълнение в условията на тежка финансова и икономическа криза. Ще припомня, че финансовият ресурс, който влиза в общинския бюджет, има два източника – държавата с държавно делегираните дейности и местните приходи. Вероятно като елемент от кризата, държавата намалява решително своето участие в общинския бюджет. Не е успокоителен фактът, че това се отнася за всички общини в България. Неприятното е, че при нас параметрите никак не са добри. Ще посоча за пример функция здравеопазване. През 2010 г. община Шумен е имала над 8.2 милиона лева държавно участие. През тази година за здравеопазване очакваме 1.946 милиона лева. Не бих си позволил да кажа, че шуменци са оздравели. Точно обратното. Става дума за елементи на преструктуриране на здравната система, но и за отказ на държавата от ангажимент към здравето на нашите съграждани. Това, че част от финансирането тя пречупва през здравната каса не отменя нуждата от качествено финансиране на здравните услуги и дейности. Подобни са отказите на държавата и от други функции в цялата гама на местните дейности. Това е едно от основанията да кажем, че бюджет 2012 е много труден. Подкрепата на държавата е силно намаляла, независимо че по ред закони, наредби и правилници към общините валят ангажименти. Като пример ще дам последното зимно бедствие и проблема с язовирите.

По време на криза Шумен ще заложи на привличането на европари. Един от най-големите европроекти е проектът за изграждането и оборудването на Центъра за лъчетерапия в Комплексния онкологичен център. Снимка Богдан БОГДАНОВ

Как да разчетем ангажиментите си като община, когато държавата не е предвидила нито лев за бедствия и аварии за Шумен? Тоест, държавата пряко ни казва да се оправяме сами. Веднага съпоставяме това с другия източник – местният бюджет. Той има два постоянни приходни елемента – местните данъци и такси. Ще припомня, че още по време на предизборната кампания ние поехме ангажимент да не търсим компенсация на липсата на държавна ангажираност чрез изнудване на нашите съграждани с по-високи данъци. Избрахме пътя на запазване на данъчната тежест за шуменци, като собствените приходи ще ги търсим чрез други методи. Става дума за това, че ще търсим докрай стари невзети данъчни плащания, ще прилагаме механизми и форми за ограничаване на разходите и оптимизиране на разходните елементи и активно ще създаваме условия за продажба на имоти. При стагнацията на икономиката ни обаче, свободни пари за закупуване на активи в бизнеса няма. Разчитаме единствено на това, че в Шумен има натрупан потенциал за бъдещо развитие. Разчитаме и на европроектите, чрез които ще създадем по-добри условия, които биха привлекли интереса на външните инвеститори и желанието за реинвестиции на местния бизнес. Трудният бюджет ще ни наложи и търсене на възможности чрез собствени структури да извършваме някои от дейностите, за да плащаме поне себейстойността на извършената работа, без да се калкулира печалба. При такава тежка бюджетна ситуация естествено стои въпросът как ще се развива Шумен през 2012 г. Затова като концепция ние сме формулирали няколко намерения. Първата задача е изпълнението на този труден бюджет и още по-активна работа по реализиране на европроектите в общината. Смятам, че това е шансът ни да запазим развитието на Шумен. По време на криза ще разчитаме на повече европари. Ще посоча и някои от проектите, по които получаваме финансиране от европейските фондове и които ще допринесат за модернизирането на града ни. Те са в ход на изпълнение…

Интервю на Велмира СТЕФАНОВА

Пълният текст и подробности четете в броя на в. „Шуменска заря“от понеделник.

Абонирайте се за електронната версия на вестника и ще можете да четете всичко в оригинал.

Името на Стефка Янорова нашумя с ролята й на чаровната романтична Ваня Ставрева в сериала „Стъклен дом”. „И двете много ценим семейството и любовта, привързаността и уважението един към друг. Ваня ме научи на много неща – най-вече на това да се вглеждам повече в семейството си. Аз много държа на него, но Ваня ме кара да си напомням всеки ден, че това ми е най-важното“- споделя за ролята си актрисата, призната за една от най-лъчезарните съвременни български актриси. Тя играе в един от първите български сериали от времето на демокрацията – “Дунав-мост”.

Стефка Янорова

Познаваме я и от филмите “Мисия Лондон”, “Людмил и Руслана”, “Врабците през октомври”, “Опашката на дявола”, “Най-важните неща”, “Госпожа Динозавър”.
Мечтае за ролите на лейди Макбет от едноименната трагедия на Шекспир, Катерина от “Укротяване на опърничавата”, за роли в Чехови пиеси. Стефка Янорова е омъжена, има дъщеря. Признава, че за нея най-важна е любовта – към ближния, към любимия, към родината, към работата.
На шуменска сцена актрисата гостува в петък с пиесата „Американска мечта“. Между двата спектакъла, които изигра за една вечер, тя даде интервю за читателите на „Шуменска заря“.
- На сцената ни показахте една „Американска мечта“, а как се отглежда една мечта за театър?
- С много любов се оглежда. Всяка мечта е като малко дете. Нужна е всеотдайност. Иначе няма да се получи мечтата. Нужни са и добри учители. Аз съм щастливка. Още от гимназията имах късмета да уча при страхотни учители. И в театралната академия случих на учители – бях в класа на Коко Азараян и Тодор Колев. Дружбата ни със състудентите ми от онези години се запази и до днес. Често се събираме. Гледаме се по сцените кой какво играе. Правим си добронамерени бележки. Дори, ако имаме нужда от съвет преди премиера, викаме свой колега да ни каже две думи за кураж или пък ако имаме съмнения, нужда от помощ някой нещо да коригира.
- Навярно е по-различно да играете в пиеса на съвременен автор?
- Не се познавам лично със Захари Карабашлиев. Пиесата му малко трудно тръгна към зрителите. Знаете, че пиесата му „Неделя вечер“ има две постановки – нашата, играна като „Американска мечта“ и тази в театър „София“. Много болезнени са проблемите, които той поставя в пиесата си. Те са много общочовешки. В този случай няма значение, дали действието в пиесата се развива в Америка, Англия или в Германия. Проблемите са си на хората. Затова и пиесата има такъм голям успех в цялата страна.
- Имате и успешна актьорска киносъдба.
- Да. Това ме кара да се чувствам щастлива. Актьорът е щастлив, когато има възможност да излиза на сцената и пред камерата. Продължаваме да снимаме „Стъклен дом“. За другите снимки сега не желая да говоря. Като излязат филмите на бял свят, това ще говорим.
– Как се работи с Бойко Илиев?
- Аз за втори път работя с Бойко Илиев. Първата ни обща работа беше в Плевен, в една пиеса на Кева Апостолова – „Безсмъртно танго“. Това е пиеса, за ролята си в която получих награда тук, на фестивала „Нова българска драма“. С него много лесно се работи, защото е толерантен човек. Много деликатен. Позволява на актьора доста волности. Удоволствие е да се работи с него.
Бойко имаше вчера премиера на сцената на Сатиричния театър, където постави пиеса на Уди Алън.
- Какво прави актрисата Стефка Янорова в понеделник вечер, когато обикновено няма театрални спектакли?
- Или съм на кино или на театър. Актьорът трябва да си сверява часовника.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

Снимка Богдан БОГДАНОВ

Майя Грозданова е ръководител на проект „Семейство за всяко дете“, който от година и половина се изпълнява пилотно в Дома за медико-социални грижи в Шумен и който има за цел извеждането на момичетата и момчетата от институцията, връщането им при родителите, настаняването им в приемни семейства или осиновяването им.

Майя Грозданова

От старта на проекта досега 101 деца са напуснали дома, като 53 са настанени в приемни семейства, 28 са осиновените, 20 са реинтегриpани. Отделно 19 бебета са настанени в приемни семейства направо от родилния дом.

- Г-жо Грозданова, как оценяванете изпълнението на проекта „Семейство за всяко дете“? Какви трудности срещнахте и какво хубаво се случи за година и половина?
- С радост мога да кажа, че всичко, което си бяхме поставили за цел през този период, е постигнато. В момента децата, настанени в Дома за медико-социални грижи в Шумен, са 40. Всяко едно от изведените от институцията деца е намерило своето семейство и се отглежда в семейна среда, която му осигурява обич и домашен уют. Алтернативата, която намерихме за изведените деца, е най-вече приемната грижа. 53 момичета и момчета от дома са настанени в приемни семейства. Другото хубаво нещо, което се случи през този период, е осиновяването. През 2011 г. имаме 24 осиновени деца от Дома за медико-социални грижи, като 3 от тях намериха родители в чужбина. Това, което ме радва, е, че всички сме обединени от общата идея, че трябва да се работи в интерес на децата. Ние искаме да направим така, че да бъде осигурена индивидуална грижа за всяко дете. Грижата в институцията е не по-малка, но тя остава анонимна. А за всяко малко детенце трябва да се намери човек, с когото то да общува, който да го дари с обич и топлина и то да разбере, че е много специално. Според мен, това е най-хубавото, което се случи с изведените от дома деца. Радвам се, че успяваме да променим бъдещето на изоставените деца и те да получат ласка и любов. Бих отбелязала като успех и двете кампании за набиране на приемни родители за новородени бебета и за деца с увреждания. Вече имаме 19 пеленачета, настанени в приемни семейства. Засега само 2 деца с увреждания са при приемни родители, но се надявам, че техният брой ще нарасне, тъй като в момента в Комплекса за социални услуги много кандидати за приемни семейства се обучават за придобиване на умения за тяхното отглеждане, за да може приемният родител да даде най-доброто на едно дете със специфични нужди.
- А страхуват ли се приемните родители от поемането на отговорност да гледат деца с увреждания?
- Ако приемните семейства са подготвени и имат съответната нагласа, те не се страхуват от тази отговорност. Аз няма да забравя как една приемна майка, виждайки за първи път детето, което трябваше да отглежда, възкликна, че за нея това е  най-хубавото дете, което е виждала. Тази случка е незабравима. Това е нещото, което ни кара да продължаваме напред, защото виждаме, че трудът ни не отива напразно. Ние го правим, защото има смисъл. Виждаме как променяме бъдещето на децата, виждаме и емоцията на приемните родители. Вчера присъствах на изписване на бебе от родилния дом и отново съприживях вълнението на приемното семейство, видях първата им прегръдка. Всичко това ни кара да продължаваме да работим упорито, защото си заслужава. Другото хубаво нещо, което се случи за този период, е откриването на двата семейно-консултативни центъра в Шумен и Нови пазар. В областния град имаме един прекрасен екип, който е вече разпознаваем сред хората от кварталите „Витоша“ и „Бялата пръст“. Новото е, че социалните работници посещават семействата на място и търсят проблемите.
- С какви проблеми се сблъскват социалните работници в ромските квартали?
- Посетените семейства в двата ромски квартала на Шумен са 272, като хората там споделят много проблеми като примерно трудности при явяването на ТЕЛК, при изкарването на лични документи, при записването на децата в ясла или детска градина и други. Това, което са установили социалните работници, е, че много семейства се нуждаят от помощ. Без лични документи са 24 семейства, 237 са без личен лекар и са неосигурени, 22 деца са отпаднали от училище, а 54 момичета и момчета не посещават детска ясла или градина. Всъщност услугите в този семейно-консултативен център обединяват социални, образователни и медицински нужди. Когато отидат в семействата от кварталите, социалните работници задават въпроси, свързани с грижата за децата. Тяхната цел е да разберат как семействата се грижат за децата си и дали могат да помогнат. В момента те работят по 22 индивидуални случая. Въпреки че цифрата не изглежда голяма, трябва да подчертая, че се касае за много работа. Социалните работници са посетили и училищата, в които учат деца в риск от двата квартала. Говорят им за болести, предавани по полов път, превенция на ХИВ/СПИН, семейно планиране, ранни бракове и традициите в смейството. По този начин се цели да се видят проблемите и те да бъдат изведени в самото начало. Тоест, да не се чака порасналите деца да раждат свои деца и да ги изоставят, а да им бъде разяснено кое е най-доброто за тях. Центърът работи много добре със здравния медиатор, който има вече позиции в кв. „Бялата пръст“. Хората вече разпознават центъра, сами ходят и питат какво им се предлага. Ще стане още по-интересно, когато започне работата по групи и ателиета. Там ще се събират млади майки с малки деца, по-големи момичета и момчета и тийнейджъри. Всичко това предстои и се надявам да бъде много интересно и полезно за хората.
- Какво очаквате да се случи до края на проекта?
- Очаквам всички деца от Дома за медико-социални грижи в Шумен да бъдат изведени, макар да знам, че това ще се случи много трудно. Около 20 деца в дома са с доста здравословни проблеми, а 10 от тях имат нужда от непрекъсната медицинска грижа. Предстои в Шумен да се открие Дневен център за деца с увреждания с капацитет 40 деца, като приоритетно ще бъдат настанявани момичета и момчета до 6-годишна възраст. Надяваме се този център да бъде в помощ на семействата, тъй като грижата за малките деца в тази възраст е много важна.  Очаквам в края на годината да се поздравим с успешен проект, защото партньорството между местната власт, институциите, неправителствените организации и екипа на проекта е много добро, освен това ни помагат всички шуменци.
Интервю на Велмира СТЕФАНОВА

Снимка Богдан БОГДАНОВ

Прогнозните и реалните бюджети на болниците остават тема на днешното здравеопазване. Във връзка с това Българският лекарски съюз поиска от Националната здравноосигурителна каса обосновка за тяхното намаление или увеличение. По инициатива на районните колегии в страната се организират кръгли маси, а в някои градове инициативата е на общините и областните администрации.

д-р Атанас Атанасов

Поканихме д-р Атанас Атанасов, управител на МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД в Нови пазар, да коментира финансирането на общинската болница.

- Д-р Атанасов, с  какъв бюджет ще разполагате тази година в МБАЛ – Нови пазар? Сравнете го с бюджета за миналата година.
- За десетте месеца на 2012 година ни е определен бюджет от 1 474 192 лева, което означава средномесечна стойност от около 147 419 лева. В сравнение с изплатените средства за извършена болнична помощ през 2011 година, имаме ръст на прогнозната средномесечна стойност с около 10,6 %. Преди договарянето ние поискахме дори по-голямо увеличение, тъй като заявихме нови дейности, а освен това през последните години по една или друга причина оказаната в нашата болница медицинска помощ беше сериозно недофинансирана. Ограниченията в обема на дейността през 2011 година и предходните години не даваше възможност за покриване на разходите за текуща издръжка, което неминуемо водеше до поддържане на просрочени задължения към доставчици. Увеличението на стойността на прогнозния бюджет за МБАЛ – Нови пазар е напълно обосновано и съответстващо на възможностите на болницата, както и на динамиката в здравните потребности на обслужваното население.
- Кои са новите дейности, за които има финансиране по клинични пътеки?
- Тази година имаме промяна в нивата на компетентност на отделението по физикална и рехабилитационна медицина, което от първо стана второ ниво, и на дейностите по урология в хирургичното отделение, което вече е също второ ниво. Това ни даде възможност да договорим нови клинични пътеки по тези две специалности. Поради наличие на интензивно отделение със съответното оборудване и квалифицирани медицински специалисти болницата има възможност да поема тежки случаи, нуждаещи се от продължителна реанимация. Общият брой на договорените клинични пътеки за 2012 година  е 70. Те са с 11 повече от миналата година, което е над 15 % ръст.
- Кои са новите специалисти, които ще работят в отделенията?
- Имаме двама нови лекари, назначени на пълен трудов договор – един физиотерапевт д-р Момчева от Добрич и един анестезиолог-реаниматор д-р Радева от Варна. Новият договор дава възможност на хирургичното отделение да извършва широк обем дейности в областта на урологията и спешната хирургия, както и значително по-голям обем дейности в областта на физикалната и рехабилитационната медицина. В този си вид лечебното заведение покрива в задоволителна степен реалните потребности от болнична помощ в обслужвания регион. Следва да се има предвид, че все повече нараства потокът от пациенти от района на  МБАЛ – Провадия, която от миналата година редуцира значително дейността си.
- На какъв етап са съдебните дела с НЗОК?
- Решението на Софийския градски съд по нашия иск срещу НЗОК за неизплатените средства през 2010 година беше обжалвано от нас и предстои да се гледа на втора инстанция. Имаме информация, че по подобни искове на други лечебни заведения още на първа инстанция съдът се е произнесъл в полза на ищеца. Междувременно, всички дължими по договора за 2010 година средства бяха изплатени от НЗОК и фактически спорът продължава единствено по отношение на лихвите за просрочието и разноските по делото.
- Колко са към момента дълговете на болницата и с гласуваните пари от ОбС ще успеете ли да я стабилизирате финансово?
- Към края на 2011 година общият размер на задълженията на МБАЛ „Д-р Добри Беров” – Нови пазар беше около 460 000 лева, от които около 230 000 лева просрочени. Многократно съм коментирал причините за натрупването им, които са свързани преди всичко с лимитите за дейността, ниските цени на клиничните пътеки, нормативното вменяване на необезпечени с ресурс дейности (спешна помощ; интензивно лечение), завишените изисквания по медицинските стандарти, някои проблеми в договорните отношения с доставчици на топлоенергия и т. н. Нашата прогноза за 2012 година е, че средномесечният недостиг на средства ще бъде около 35 000 лева, което означава общо 420 000 лева за годината. Общинският съвет прие на сесия да бъдат заделени 300 000 лева за изплащане на задължения на болницата. Това са максималните възможности на общинския бюджет и аз съм удовлетворен от разбирането, което беше проявено по време на обсъжданията в комисиите. Разбира се, имаме уговорката с кмета на общината и с общинските съветници, че при възможност при следваща актуализация ще се потърсят и допълнителни средства. Към момента се проучват възможностите и върви подготовката на проект за финансиране с европейски средства по фонд „Козлодуй” за енергийно саниране на сградата, подмяна на дограмата и хидроизолация на покрива на болницата.
- А доставчиците?
- Водим силно рестриктивна политика по отношение на разходите, полагаме максимални усилия за увеличаване на приходите, така че нашите доставчици могат да бъдат напълно уверени, че всички дължими суми ще им бъдат изплатени, макар и с голямо закъснение в повечето случаи. Нормативната среда и рамките, в които работим, ограничават силно възможностите ни за финансово стабилизиране.
Разговора води
Валентина МИНЧЕВА

Снимка Тошко ЙОРДАНОВ

Утре от 18 часа, в Градската художествена галерия „Елена Карамихайлова“  с откриването на юбилейната си живописна изложба „Усещане за красота“, художничката Мариана Петкова ще отбележи тридесетгодишната си творческа дейност. Това бе повод да се срещнем и разговаряме с нея за изкуството и нещата от живота.

- Мариана, мечтателната девойка с широкопола шапка е неотменен образ от живописното ти творчество. Можем ли да го приемем като метафора на творческата ти индивидуалност?
- Може би, рисувайки, съм си представяла, че това съм наистина аз, в различни периоди от живота… Човек се променя, но светоусещането за нещата, като че ли се запазва.

Мариана Петкова

Забелязала съм, че много повече внимание обръщам на семейството си, отколкото на самата себе си. Тези девойки с шапки или без шапки, с развети коси, и цветя, и птици, и облаци, и развълнувани води и кейове, които очакват влюбени, са символични, обикновени, ежедневни, може би, неща, но много зареждащи. Те ме връщат назад, в онези хубави моменти. А може би потвърждават, че те все още са, че съществуват и че ще ги има. Всичко зависи от настроението ми. А и от това как възприемам една развълнувана жена. Или пък една спокойна жена, вглъбена в себе си или такава, която търси точката на свързване с другите хора,  с вниманието на другите хора, с общуването, с топлината. Различните състояния ме вълнуват.
За мен всяка една картина е общуване. Наистина тя е резултат от технологична дейност, от възприятия, от усещания. Най-важното е, че общуваш! Според  мен, за човешките същества това е най-важното. Всичко друго остава на заден план, защото при едно общуване се разменят позитивни енергии. И така трябва да бъде.
- Как се култивира артистизмът в творческата душа на художника?
- Може би подсъзнателно. Не по определен и целенасочен начин. Никога не съм си казвала, че трябва да изглеждам по определен начин, по-артистично или по-провокативно. Правя го, защото така ми се е поискало, а не защото това ми е основна цел. Така и с творчеството. Правя го не защото трябва да правя изложби, не защото трябва да рисувам картини. Между другите неща, се ражда  и изкуството.

Пръв помощник в живота и съидейник в изкуството на художничката е съпругът й Пламен Петков. С него двамата подредиха юбилейната й изложба в Градската художествена галерия "Елена Карамихайлова". Снимки Богдан БОГДАНОВ

Те също са важни за мен, защото ме зареждат. Обръщам внимание не само на положителните моменти. Преживявайки отрицателните, си даваш сметка колко са важни положителните. В преодоляването на трудностите се получава и онова култивиране на усещането за степенуване на важните от маловажните неща. Сякаш неусетно получаваме свише мъдростта, дава ни се усещането за смислено изживяване на живота. По най-добрия начин.
За твореца е важно да се чувства удобно, комфортно в живота, който живее.
- През какви етапи премина, за да откриеш истинското си Аз в изкуството?
- Обикновено децата тръгват към красивото правейки  образи. Изобразяват ги най-вече с линии. По-късно се допълват образите с петна.
Може би още като дете съм усетила, че за мен по-важни са цветните петна, живописта. В момента, в който грабнех в ръка четките и боите, чувствах, че започвам да изживявам света чрез цветовете. Работя и в областта на графичното изкуство. Завършила съм „Стенопис“. Правила съм и колажи, и икони. Експериментирам. Но винаги в тези мои работи  има цвят. До неотдавна бе прието графиката да е само черно-бяла. А аз в тази техника си въведох живописта съм съвсем живописно. Защото цветовете не само физически, но и емоционално ни въздействат. Защо зеленият цвят ни успокоява? Защото е навсякъде. В природата е пълно със зелено и синьо. От време на време ние получаваме удоволствие от топлите цветове, от огъня през зимата. От червеното сърце, с което любимият ни поздравява. Какви цветове ще използваме в изкуството, зависи от желанието ни за това какво искаме да внушим. Какво е то, понякога художникът не знае. То е неописуемо.
- Как добрият художник става добър преподавател?
- В преподаването моментите за зареждане и отдаване на енергия  се редуват. В училище не може да не се работи професионално. Там се стремиш да предадеш знанията си, съобразно възрастта на учениците.  Даваш им нещо повече от себе си, като творец. Друг път си кавам, че трябва и да порисувам. Тези нещата се редуват. Едното не изключва другото. Има начини да се съчетаят по всяко време и във всеки сезон. Може да се рисува не само през топлите дни, а и през зимата. Точно в студените дни идеите за топлите неща са най-силни.
- Кога Шумен влезе в сърцето ти?
- Често ме питат защо не работя в Орешака, в Троянския балкан, там, където съм живяла като малка. Аз съм родена в Троян. Там са приятелите ми от детството, с които поддържам връзки. Но истинските ми приятели, семейството ми е тук, в Шумен. Това е отправната точка на убедеността ми, на желанието ми да остана в този град. Шумен ми харесва с тихата си уютност, с атмосферата на старите улици, с многото история в региона. Историята много ме вълнува. Чрез средствата на графиката съм правила опити за пресъздаване на шуменските къщи в картините си. А някои от тези къщи вече не съществумват… Заменени са с други. Покрай националните празници се завръщаме към миналото, откривайки толкова хубави неща. Те ни дават пример как трябва за определена кауза да сме силни, да издържим на напрежнието, да оцелеем в името на каузата. Именно Шумен ми даде чувството, че трябва да оцелея.
- С какво ще предизвика публиката юбилейната ти изложба?
- Във всяка своя изложба търся накакъв нов момент. Независимо че съм живописец  със свое усещане за хармония, за колорит. Новото в настоящата ми юбилейна изложба е форматът на картините. Те са удължени – по хоризонтала и вертикала. Няколко са и  квадратни -  в размера, който преди ме привличаще поради това, че имах свободата да се движа в квадрата. Сега реших да се подложа на това изпитание, за да видя дали ще се справя. Честно казано, отначало ми беше много странно, но намерих логиката на нещата. По-скоро вътрешната логика на линиите и композициите. Реших, че хоризонталният формат ми дава възможност да покажа спокойствието, хоризонтите, предните и задните планове. Хоризонталните линии постепенно ни успокояват със съответните символи. Докато вертикалата дава една друга посока – нагоре, където можеш да почувстваш друго усещане – политането от стабилността към приетото за приказно и фантастично. Това разбира се е усещане за определени граници на свободата. Ти си някъде горе, където летиш!
Някои от картините са замислени като триптих, като варианти на едно и също усещане.
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

„Размерът на 3-месечната и годишната субсидия на лечебните заведения се формира в рамките на средствата по Министерството на здравеопазването за 2012 година в съответствие с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 година по реда, определен в методиката и индивидуалните договори за финансиране“.

д-р Димитър Костов

Този нормативен текст, раздаден на журналистите, не дава представа за финансовата рамка на здравеопазването през 2012 година. След като 1,3 милиарда лева от резерва на здравната каса беше използван незаконно за други цели, а трансферът от 340 милиона лева от здравната каса към Министерството на здравеопазването стана повод за скандални разкрития, няма как да не зададем въпроси към д-р Димитър Костов – директор на Регионалната здравна инспекция, който се явява областния „здравен министър“.
- Д-р Костов, каква е финансовата рамка на българското здравеопазване за тази година?
- Това не е в компетенциите на РЗИ. Такава информация нито имам, нито знам като утвърден бюджет за здравеопазване.
- Той е приет от парламента. Въпросът е какви са корекциите към момента, защото се спори за финансирането на болниците.
- Казах ви, не мога да коментирам.
- Добре, колко е бюджетът на Министерството на здравеопазването за 2012 година?
- Тези цифри не ни касаят.
- Как така? Нали в момента ни представяте методиката за разпределяне на тези средства!
- Бюджетът на МЗ няма отношение към РЗИ.
- РЗИ е структура на МЗ. Един директор трябва да знае бюджета на здравното ведомство, от което е назначен.
- Нямам такъв ангажимент.
- Как данъкоплатците да разберат дали държавата ще отдели повече или по-малко пари за лечебните заведения в Шуменска област през тази година?
- Това е…
Въпросите на пресконференция зададе
Валентина МИНЧЕВА
Снимка Богдан БОГДАНОВ

Българската търговско-промишлена палата (БТПП) проведе анкетно допитване по електронен път сред 3500 от своите членове в браншовите организации. Целта на проучването бе да се устaновят решенията на отделните фирми за постигане на растеж през 2012 г. и да се определят десетте най-важни предложения за подобряване на бизнесклимата в страната. За резултатите от проведеното проучване научихме повече от председателя на БТПП Цветан Симеонов.

Цветан Симеонов

- Г-н Симеонов, според участващите в анкетата мениджъри на фирми, кои от дейностите смятат те да започнат или да продължат да реализират през 2012 г. за постигане на растеж в своите предприятия?
- Резултатите от намеренията на бизнеса за 2012 г. показват, че фирмите разчитат да постигнат растеж основно чрез три дейности: въвеждане на нови стоки/услуги, достигане до нови пазари и оптимизиране на разходите. Приблизително двойно по-малък е делът на фирмите, които имат намерения за инвестиции в човешки капитал, иновации и придобиване на нови сгради, машини или съоръжения. Проблемите, които среща бизнесът при кандидатстване и изпълнение на проектите, намира проявление и в намеренията на фирмите за постигане на растеж чрез средствата от европейските фондове. Проектите на Европейския съюз не попадат сред трите основни направления за растеж. Резултатите от анкетата сочат, че най-много фирми имат намерения да въвеждат нови продукти/услуги – 79 на сто, 75 на сто разчитат в намирането на нови пазари за реализация на стоки/услугите, които предлагат, 69 на сто от фирмите смятат да оптимизират разходите си през 2012 г., 40 на сто от фирмите възнамеряват да кандидатстват или да продължат да работят по оперативните програми на ЕС.
- В кои области смятате, че е най-необходимо да се продължат реформите през 2012 г.?
- Доминиращо е мнението, че реформите през 2012 г. трябва да продължат във всички области. Преобладаващи са и мненията за промени в здравеопазването и образованието спрямо другите сфери. В проучването няма фирма, която да счита, че не са необходими реформи. По-конкретно мненията за необходимостта от реформи спрямо сферата се подреждат така: всички изброени сфери – 46 на сто, здравеопазване – 35 на сто, образование – 33 на сто, научноизследователската и развойна дейност – 21 на сто, енергетика – 17 на сто, социална сфера  – 17 на сто, няма необходимост от реформи – 0 на сто.
- Как преценявате степента на трупащата се междуфирмена задлъжнялост?
- 94 на сто от участващите в проучването отбелязват, че са имали забавяне при изплащането на дължими суми от техни бизнеспартньори, а само 6 на сто от участниците отговарят, че не са имали подобни проблеми през 2011 г. Резултатите, според източника на забавяне на плащането, показват, че 89 на сто са имали забавяне в плащанията по сключени договори с частни фирми, при 22 на сто е имало забавяне при плащанията по сключени договори с държавни органи, 16 на сто съобщават за забавяне в плащанията по сключени договори с общински органи, 9 на сто са имали забавяне в изплащането по проекти на оперативните програми на ЕС.
- Определете по важност десетте предложения, които биха подобрили бизнесклимата в България през тази година?
- Според проучването, трите основни предложения (мерки), които биха подобрили бизнесклимата в страната, се отнасят до данъците и регулациите. Категорично на първо място бизнесът поставя предложението да не се допуска увеличение на преките данъци за фирмите и гражданите. Всяко действие насочено към увеличението им би довело до несигурност, влошена бизнессреда, по-ниска конкурентоспособност, по-малко чуждестранни инвестиции (които през 2011 г. бележат спад от 40 на сто), както и по-ниско вътрешно потребление. Ускоряване на срока за възстановяване на ДДС също се подрежда сред основните приоритети на бизнеса. Въпреки напредъка по „Програма за по-добро регулиране 2010-2013″, бизнесът все още смята, че са необходими облекчения в регулациите. Ето и десетте предложения, подредени по важност, които биха подобрили бизнесклимата: запазване на нивата на корпоративния и подоходен данък и недопускане на увеличението им под външно влияние, ускоряване на възстановяването на ДДС, намаляване на броя на регулаторните режими, съкращаване на времето за издължаване на задълженията на държавата по договори към бизнеса, разширяване на броя на електронни услуги от държавните и общински институции, включително подаване и отчитане на документите по европейските проекти по електронен път, намаляване на административните такси и аргументираност при определяне на техния размер, ефективно противопоставяне срещу корупцията – с превантивна дейност срещу ограничаване възможностите за вземане на решения по целесъобразност от служителите в публичния сектор, опростяване на процедурите по оперативните програми на ЕС и ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми по оперативните програми, ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми, имуществена (персонална и ведомствена) отговорност на административните  служители за неотговаряне в срок на подадени жалби, сигнали и запитвания, премахване на административното увеличение на минималните осигурителни доходи в браншове, за които няма постигнати споразумения. Според хората в бизнеса, други важни мерки за благоприятна бизнессреда са намаляване на местни данъци и такси за фирмите и определяне по-справедлив начин на такса битови отпадъци, премахване на банковите такси при плащане на осигуровки, данъци и други бюджетни плащания.
Интервю на
Пламен ГЕОРГИЕВ

След броени дни ще видим премиерната постановка на шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“. Режисьорът Бойко Богданов ще представи в понеделник своя прочит на известната пиеса на Бранислав Нушич „Д-р“.
Познатият от предишни свои театрални реализации на шуменска сцена режисьор, даде интервю за читателите на „Шуменска заря“.

Бойко Богданов

- Имам усещането, че където и да ходите по света тук, в нашата си България, ви е най-хубаво…
- Защото живеем на Балканите. Имаме друга, балканска чувствителност. Други приоритети. Имаме друга светочувствителност, наша балканска. Аз много я харесвам. Много я обичам. Много я ценя. Като почна от най-простичкото, от дядо, баба, другия дядо, другата баба, роднините,  вуйчовци, лели… Балканската чувствителност е велико нещо! Моята експериментална театрална студия
„Елизавета Бам“ обиколи фестивалите на четири континента. Ако толкова не я обичах тази балканската чувствителност, аз още през 1991 година щях да остана в Париж. Имах много хубаво и привлекателно предложение да започна работа в един тамошен театър. Казах си: Къде ще се пръждосваш в чужда, далечна земя! Имаш си мама, татю, имаш си хора, имаш си родина. Я се повърни! Ще да минат седем-осем години и ще направим една Швейцария на Балканите. А бе май не успяхме с Швейцарията на Балканите. Имам десетки приятели, които така са си устроили живота,че отиват отвън да си изкарат парите. Ама не им се живее навънка! Връщат се да си ги похарчат тука. Сигурно има някаква магия. Сигурно тези 13 века си оказват влияние. А те и не са 13 века, както пише в своята трилогия за историята на България моят приятел и редактор Стефан Цанев. Вероятно затова на мен ми е страхотен кеф да си живея в България. Да си имам българските приятели. Да си имам българската жена. Да си имам българската дъщеря, българския син от втория брак, българските гаджета, българските хаймани и хайвани, българските артисти, недостигащи съвършенството на владеенето на изразните средства, било на германеца, било на австриеца… Но толкова душевно щедри, духовити, смешни, абсдурдни и богати хора, че да ти е драго да ги гледаш. Че то ако животът няма кюлаф, то живот ли е? Ако няма грешка, ако няма бъркотия… Значи имаш си салам, хладилник, прислужница, телевизор с двеста канала – всичкото това е чудесно! Даже може и частен самолет да имаш. Ама няма ли грешка, няма ли ауфтакт, дето се казва на музикален език, животът за мен би бил поне  много глупаво и много скучно нещо.
- Затова ли често се завръщате към поставянето на сцена на балканска драматургия?
- Няма завръщане! Аз не съм го спирал. 33 години правя театър и нямам сезон, в който да не съм направил поне две пиеси, свързани с балканския манталитет. Публиката защо идва в театъра? Да гледа как кралица Елизабет ползва златно гърне или как Мария Стюарт високомерно защитила своето достойнство? Дрън-дрън! Човекът живее в своята родина. Той обича своето пространство. Той иска да види себе си, своите близки, своите мисли, своите възгледи, своето светоусещане, възпроизведено на сцената. И точно поради тази причина, от тези 33 и кусур години, в които правя театър, нямам сезон, в който да не съм правил дали Нушич, дали Вазов, дали ще е Страшимиров или Ст. Л. Костов.
Живеем в епоха на все по-задълбочаваща се и уголемяваща се степен на невежество и неграмотност. Даже мисля, че този проблем не е само български. Струва ми се, че е световен проблем. Аз имам един много обичан от мен човек в българската литература. На някои, които ме познават като екстравагантен и авангарден режисьор, може да им се стори странно. Този човек се казва Иван Вазов, дето банално го назоваваме патриарх. Той има една прекрасна мисъл: „За да съществува българският театър, преди всичко трябва да съществува българска драматургия“. Прекрасна, бляскава, чудесна мисъл! На езика на Нушич ще я „преведа“ като: За да съществува балканската идентичност в театъра, трябва да се поставят балканските пиеси, написани от балканските автори. Те са уникални по своето човеколюбие! Хумор, понякога горчив, понякога даже черен… И все пак ужасяващо здравословен!
- Каква ще е постановката „Д-р“ на шуменска сцена?
- Ще бъде извънредно смешна. Съвършено българска! Съвършено балканска! Фрашкана (на пубертетски жаргон) с хуманизъм и човеколюбие.
Познавах Рада Спасова, мир на праха й. Нейна е една от първите роли, които ми е правила като актриса преди много години. И Илия Раев познавам от много години. Мисля, че тези двама творци, като директори, са съумели да направят нещо много голямо. Казвам го с професионално чистосърдечие. Те са ви направили трупа на театъра. Прекрасни актьори имате! По-нататък ще ви докараме и някои от звездите на софийските национални телевизионни средища. Явно публиката иска и тях да види. Не може всеки да отиде в София на театър! С вашите артисти от трупата, която виждам, се получи един хубав, любовен валс. Много обичам репетиционния процес да е като валс. И да е любовен! Даже честно казано, повече обичам репетиционния период от самите представления, на които публиката си пляска както иска. Или пък я се смее, я плаче. Вие имате една чудесна, много добре балансирана трупа от толкова всеотдайни, толкова благородни и мили хора. Ако ги пита защо правят тази работа някой безличен чиновник от банка, дето взима по 2500 пари заплата, казващ като безлично нищожество усмихнато всеки ден „Добър ден“, той никога няма да ги разбере. А те я правят, защото ако няма изкуство, планетата ще избухне! Светът ще се сгромоляса! Животът ще се обезсмисли! И ще стане както когато паднал онзи, големият метеор, кога умрели динозаврите и настъпила ледникова епоха…
Интервю на Светлин ПЛАМЕНОВ

Снимка Богдан БОГДАНОВ

Данните на Европейската комисия, че доходите на българите нарастват прекалено бързо, е непрецизна, подвеждаща и манипулативна и не отразява реалното състояние и динамиката на доходите от труд. Това се казва в становище на КНСБ по повод доклада за ранно предупреждение на ЕК, който бе представен през миналата седмица. Документът е първа стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС.

Анета Денева

В него се прави преглед на 10 макроикономически показателя и се дава оценка дали някоя страна е застрашена от макроикономически дисбаланси. България попада в групата на страните, застрашени от такива дисбаланси, като в тази категория попадат още 11 страни членки на ЕС. Много организации разкритикуваха доклада. Повече информация потърсихме от Анета Денева – председател на Регионалния съвет на КНСБ в Шумен.

- Г-жо Денева, защо КНСБ толкова твърдо се противопостави на някои твърдения в Доклада за ранно предупреждение на ЕК?
- В Доклада за ранно предупреждение на Европейската комисия се твърди, че е налице „опасно нарастване на разходите за труд” у нас. Последваха публични внушения за неимоверен ръст на доходите от труд в България. Този ръст на доходите  застрашавал финансовата стабилност на държавата и конкурентоспособността на икономиката й!? Според нас, тази информация не отразява реалното състояние и динамиката на доходите от труд. Тя е манипулативна и подвеждаща. През миналата седмица Координационният съвет на КНСБ осъди непристойните внушения и необосновани критики, че доходите от труд са пречка за конкурентоспособна българска икономика. Синдикатът категорично заявява, че ще продължи да се бори за по-справедливо преразпределяне на благата и за по-достойно и качествено възнаграждаване на наемния труд на всяко работно място. Само когато на работните заплати се погледне като на фактор за растеж, могат да бъдат постигнати икономическите и социалните цели на европейската и националната стратегии до 2020 г.
- Реално по трудови доходи ние продължаваме да висим на опашката на ЕС. Не трябваше ли синдикатите да вземат по-твърда позиция за увеличаването на заплати и пенсии?
- България продължава да бъде на последно място по работни заплати, доходи и жизнен стандарт в Европа и това е до болка познато на българите. Години наред КНСБ алармира, че се задълбочава неравенството и поляризацията в обществото. Ако ЕК анализира структурата на брутния вътрешен продукт (БВП) поне през последните 10 години от гледна точка на участието на труда и капитала, ще се установи, че относителният дял на компенсацията на наемния труд в БВП за България е най-ниският сред всички европейски страни (едва 34-36 %). Координационният съвет на КНСБ за пореден път обърна внимание, че пазарът на труда в България се характеризира с ниска конкурентоспособност и редица структурни слабости, които са резултат от това, че производителността на труда е силно зависима от заетостта. Големият проблем на българската икономика е не изпреварващият ръст на заплатите, а структурният дисбаланс на пазара на труда – наличието на значителен контингент работна сила с ниска образователна и квалификационна степен и задълбочаващото се несъответствие между търсене и предлагане на работни места. Освен това, трябва да се има предвид, че за периода 2000 г. – 2006 г. производителността на труда съществено изпреварва нарастването на реалната работна заплата. За целия 7-годишен период при база 2000 г., производителността на труда (измерена чрез брутната добавена стойност на 1 заето лице) постигна ръст от 27.5 %, докато реалната работна заплата се повиши едва с 15.3 %. Данните за 90-те години демонстрират още по-фрапиращи факти на ограбване на наемния труд, като обезценката на работната заплата достига 60-70 %. Днес е модно да се говори за бърза конвергенция на новите държави членки на ЕС и за догонваща политика по доходите, но всъщност всяка мярка за ръст на заплатите (реален или следствие от структурни промени) се подлага на съмнение с оглед икономическа целесъобразност, а компенсаторните механизми са направо анатемосани. А увеличаването на заплати и пенсии винаги е стояло на вниманието на КНСБ и ние продължаваме да работим по този въпрос.
- Какво точно ще бъде направено от синдиката?
- По време на заседанието на Координационния съвет, освен чисто организационни проблеми и предстоящи организационни задачи, ние обсъдихме проблемите, които ще бъдат внесени за решение на експертно ниво в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Става дума за възможности за увеличаване на заплати и пенсии, преразпределение на доходите чрез облагането с цел по-голяма справедливост и сигурност, експертен дебат за стабилността на Сребърния фонд, защото на този етап Симеон Дянков „опипва почвата“. Ще повдигнем въпросите с правата на гражданите – трудови, социални и синдикални. Ще бъдат разгледани  още проблемите на социалното сътрудничество на всички нива за подобряване на връзката между отрасливи, областни и общински органи за социално сътрудничество.
Интервю но Велмира СТЕФАНОВА

Снимка Тошко ЙОРДАНОВ

Шефове на софийски клиники алармираха, че студът е увеличил  броя на инфарктите и инсултите тази зима. Най-застрашени били хората с хронични заболявания. По този повод поканихме за разговор д-р Ивайло Петров – началник на неврологичното отделение в шуменската болница. На 14 февруари любовта и виното провокираха професионализма на областния невролог.

д-р Ивайло Петров

- Д-р Петров, студът увеличи ли броя на пациентите с инсулт?
- Проблемът не е в студа. Проблемът е, че има много възрастни хора, които не са предпазени достатъчно ефективно от мозъчен инсулт. Т. е. нямат стабилно контролиране на високото си кръвно налягане и захарния диабет, имат проблеми в стила на живот. Някои от тях прекаляват с алкохол през зимата. Повече хора на средна и напреднала възраст правят инсулти.
- От години алармирате, че пациентите с инсулт идват късно в болницата за помощ.
- Това е истинският проблем. Идват на втория, третия ден след инсулта. Българинът няма усещането за спешност, за сериозност, когато му изтръпне ръката, или му се подкоси кракът от същата страна, когато има затруднения в говора или внезапно получи силен световъртеж и падне. Лошото е, че и близките нямат усещане за спешност!
- Защо?
- Защото повечето инсулти не протичат с болка. Българинът се страхува, когато го боли. Затова инфарктите идват бързо.
- И все пак, какъв е потокът на пациенти с инсулт сега?
- Средно на месец имаме 50-60 инсулта, т. е. 700 инсулта годишно. Така е от 10 години.
- Колко са проведените животоспасяващи процедури с тромболиза, които спасяват болния от инвалидизация?
- През февруари направихме една. Днес изписваме пациент, който влиза в отделението за рехабилитация. Станаха 15 процедури от 2009 година, откакто сме поставили началото на този лечебен метод при нас.
- Има възрастова граница – 70 години, над която здравната каса не заплаща това скъпо лечение.
- Новото е, че се удължи интервалът, в който по стандарт можем да правим тромболиза. От 3 часа на 4 часа и половина се удължи времето за реагирането на инсулта. По протокол вече няма горна възрастова граница. Това стана през ноември миналата година, когато на национално съвещание се прие този медицински стандарт. Официален български консенсус! И в клиничната пътека е отразено.
- В тези преспи транспортирането на пациент с инсулт  е сложно.
- Предходната неделя правих тромболиза на 62-годишен пациент, който беше транспортиран от Смядово. Но освен че бяха преодолени преспите и лошото време, важно е, че съпругата на пациента имаше сетива за първите признаци на инсулт. Усетила ги е, аспиринче му е дала и бързо е позвънила на телефон 112.
- Всеки от нас може да се окаже до такъв човек – близък или далечен.
- Симптомите са: внезапно състояние, при което пациентът усети  нарушение на функционирането на ръката или крака, нарушение на речта или изкривяване на лицето. Ако същият има високо кръвно налягане или диабет, това с голям процент на вероятност е мозъчен инфаркт (инсулт).
- Най-младият ви пациент с тази диагноза?
- Преди две години имахме 18-годишно момче с инсулт.
- Значи инсултът не е следствие само на атеросклероза.
- При млади хора е следствие и на възпаление на мозъчните съдове. Може пациентът да има сърдечни заболявания. Никой не е застрахован на никоя възраст за инсулт. Има и тихи инфаркти.
- Кои са те?
- Стават без много симптоми. Устновяваме ги при диагностика със скенер.
- Кога можем да предприемем изпреварващо доплерово изследване?
…
Разговора води
Валентина МИНЧЕВА

Пълният текст и подробности – във вестникарското издание на в. „Шуменска заря“. Абонирайте се за електронната версия на вестника и ще можете да четете всичко в оригинал.