Валентина МИНЧЕВА
„В момента, в който Законът за лечебните заведения излезе в „Държавен вестник“, часовникът е пуснат“ – каза здравният министър проф. Борисова от парламентарната трибуна в края на миналата седмица. В същото време стартира третият мандат на д-р Йорданка Пенкова като шеф на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) в Шумен. Тя нямаше конкуренция за мястото, но защо все пак се кандидатира? Отговорът й беше: „Длъжността не е престижна, а напротив – конфликтна. Не е обичана, защото има контролни функции. Направих го най-вече заради екипа, който формирахме. Дори и от НЗОК оценяват работата като отношения между колегите, спазените срокове при подаване на отчети. Има ред. Това е най-трудната във финансово отношение година за нас, защото не можем да изплащаме в срок заработените пари на лечебните заведения. Да отбележа, че няма друга институция, на която директорите да се явяват на всеки 3 години на конкурс! Нито в НОИ и НАП, нито в РИОКОЗ и Регионалния център по здравеопазване“.
НЗОК обяви, че бюджетите на болниците през следващите месеци ще са „прогнозни“. Д-р Пенкова признава, че това е другото име на делегираните бюджети, които поставят лимит на дейностите. За април и май болниците и диспансерите получиха 80 процента от парите си, а аптеките – заработеното до май. Към 23 юли 2010 г. РЗОК – Шумен е изплатила общо 18 милиона лева на всички договорни партньори в Шуменска област – болнична и доболнична помощ (джипита, специалисти, стоматолози, аптеки). Предстои доплащане за потребителската такса за пенсионерите на семейните лекари за първото полугодие – 63 000 лв.
Проверка на НЗОК е установила, че в болниците и диспансерите на областта няма свръххоспитализации. За първото полугодие МБАЛ – Шумен е отчела 8629 преминали болни, МБАЛ – Нови пазар – 1550, МБАЛ – Велики Преслав – 1020.
Д-р Пенкова твърди, че към момента в шуменската болница няма ситуация за закриване на отделения. За разлика от лекарите, които участваха в работната среща при кмета Красимир Костов и коментираха кризата за специалисти, както и тези, които не искат да работят в МБАЛ – Шумен. Там директно се визираше кардиологичното отделение с двама специалисти по сърдечносъдови заболявания на щат, от които единият е пред пенсия. Трети само консултира пациенти. Други двама са специалисти по вътрешни болести. Според обявата в сайта на МБАЛ – Шумен, тя търси 2 кардиолози, 2 анестезиолози, 2 ендокринолози, 2 гастроентеролози. Не за първи път в гилдията питат как МБАЛ – Шумен е сключила договор за клинични пътеки с РЗОК за гастроентерологичното отделение, след като в него работят по-малко от двама специалисти. Първият е неговият началник и едновременно шеф на Медицинския център на болницата, а вторият с месеци отсъства по болест. При все, че тъкмо задължителното изискване за двама специалисти стана причина касата да отказва да сключва договори с общинските болници. Д-р Пенкова отговори: „Голяма част от клиничните пътеки в това отделение са с алгоритъм, който позволява да се изпълняват и от хирургичното отделение. Хирург в болницата има следдипломна квалификация за долна и горна фиброскопия. Така се обезпечава дейността на гастроеентерологичното отделение“.
Специалистите предпочитат доболничната помощ, защото получават по няколко хиляди лева месечно като ЕТ в сравнение с възнагражденията си в областната болница. „Обидно е педиатър да е със заплата 650 лв. при цялата спешност и отговорност в нашето отделение!“ – заяви преди месец завеждащата д-р Парашкева Вичева. Като изключим началниците на отделения, специалистите в МБАЛ – Шумен работят в кабинетите си по договор с РЗОК съгласно чл. 81 от Закона за лечебните заведения.
В доболничната помощ има пренасищане на специалисти в някои направления, но от здравния пазар е отпаднал само един през тази година. Къде са те най-много? Като договорни партньори на РЗОК са разкрили кабинети в Шуменска област 19 АГ-специалисти. По 17 са кардиолозите, невролозите, педиатрите. Някои от тях преди години бяха цитирани като рекордьори по доходи от здравната каса – 70 000 лв. годишно. Общо 15 са специалистите за уши, нос, гърло, 14 – по очни болест, 11 са хирурзите. И докато в гастроентерологичното отделение на МБАЛ – Шумен има само 2 специалисти, то с кабинети в доболничната помощ са 7 гастроентеролози. По един са специалистите по ендокринология и рехабилитационна медицина, но по 6 са в доболничната помощ. Психиатрите и ортопедите са по 8. Едва по 4 са специалистите по вътрешни болести, урология, кожни болести, пулмология и фтизиатрия. Кабинети имат 2 съдови хирурзи, 2 инфекционисти. Сред най-дефицитните са специалистите с детски профил. Имаме един детски кардиолог, но нямаме детски психиатър, детски невролог, детски алерголог и т. н. В доболничната помощ с РЗОК работят по един ревматолог, нефролог, един онколог. Двама са алерголозите, трима лекари са с клинична хематология.
Според осведомени, последната проверка на няколко джипи-практики от НЗОК е свързана с подаден анонимен сигнал от техни колеги, които смятали, че д-р Пенкова лобира над определени семейни лекари и не ги проверява често както останалите. Директорката на РЗОК – Шумен отрече това и уточни: „Последната проверка от НЗОК беше два вида. Първата, на аптеките и джипитата, които са изписвали повече от три медикамента или са надвишавали количества от тях. Втората беше за медицинското оборудване, майчиното и детското здравеопазване при джипитата, обслужване на диспансеризираните от джипитата и специалистите. Както и регулативните стандарти за направления, които не бяхме проверявали. От НЗОК – София провериха и връчиха актовете на лекарите, системно надвишили процента направления за месец по регламент“.
За първото полугодие на 2010 г. РЗОК е събрала 87 000 лв. от санкции и 92 000 лв. от суми, получени без правно основание, като тук са най-вече сумите от проверки и наложени санкции от 2005 година досега. Много време отнемат процедурите за оспорване в арбитражните комисии и в съда. От 2000 до 5000 лв. възстановяват болниците, според д-р Пенкова. Много по-малки са санкциите за джипита и специалисти – според нея. И допълни: „Най-честите нарушения са установени при лекари, които отчитат профилактични прегледи или прегледи на диспансеризирани пациенти, които по същото време лежат в болница“.