Велмира СТЕФАНОВА
С 60 % се е увеличил броят на приемните семейства в община Шумен, като през 2010 г. те са били 34, а през миналата година – 55. Настанените при приемни родители деца в края на 2010 г. са били 63, докато през миналата година техният брой е достигнал до 130. Тоест, ръстът на настаняването на изоставени момичета и момчета или сираци в приемни семейства в Шумен е над 100 %, отчитат в Комплекса за социални услуги.
„Наш приоритет винаги е било качеството на приемната грижа. Задачата ни е била и ще бъде да оказваме една непрекъсната 24-часова подкрепа на приемните родители, които отглеждат деца. Категорично не сме съгласни, че тези приемни родители го правят за печалбарство.

Венета Господинова
Това няма как да се случи. За да станеш приемен родител, се изискват много качества, а най-важното от тях е да отвориш сърцето си и да приемеш едно чуждо дете с ясното съзнание, че за съвсем кратко време ти ще трябва да дадеш всичко от себе си, защото приемната грижа е временна мярка. Долгосрочната семейна грижа е осиновяването и връщането на детето в родното му семейство“, коментира Венета Господинова – директорка на Комплекса за социални услуги. Тя допълни, че през миналата година за всяко дете, изведено в приемно семейство с направление от Отдела за закрила на детето, комплексът е направил оценка на биологичните родители и е започнал да им оказва подкрепа . „Ние смятаме, че не трябва нито едно дете да бъде разделено от родителите си поради тяхната бедност“, категорична бе Венета Господинова. По нейните думи, приемната грижа е споделена грижа на социалните работници, приемните семейства, биологичните родители и цялото общество.
„Приемната грижа в момента е най-добрата алтернатива за изоставените деца, за да получат те семейна грижа. Искам да подчертая, че ние в никакъв случай не я идеализираме, защото за нас като специалисти е водещо децата да си останат и да растат в своите родни семейства. Затова ние не развиваме приемната грижа, за да гоним някакви бройки и да отчитаме количествени резултати. Тя се развива, защото се оказва, че много деца са лишени от обич и семейна грижа“, посочи Господинова. Тя каза още, че практиката на Комплекса за социални услуги показва, че няма дете, настанено в приемно семейство, което да не е травмирано. Тази травма много често ги съпътства през голяма част от живота им. Страданието им се изразява по много и различни начини – стереотипни движения, агресия към околните, дори отказ от храна. „Много дълъг е периодът, през който изоставеното в социален дом дете после се адаптира към семейната среда. Затова приемното семейство също преминава през криза и е необходима подкрепата на всички – социалните работници, лекари, учители, цялото общество“, подчерта директорката на Комплекса за социални услуги.
По нейните думи, отговорността на приемните семейства е голяма, поради което в процеса на обучение възникват случаи, при които кандидатите се отказват, тъй като сами виждат, че не могат да се справят с тези задължения. „Никога не говорим за това, че критериите са много високи и не винаги кандидатите за приемни родители се одобряват. През миналата година 12 семейства не получиха одобрение. 6 от семействата сами се отказаха по време на обучението, където ние им обяснявахме реално с какво ще се сблъскат, какви деца ще приемат в домовете си и каква готовност трябва да имат. Ние ги поздравяваме за това решение, защото хората реално са оценили, че първоначалното им желание не отговаря на възможностите им. Другите 6 семейства преминаха обучителния курс, но по наше предложение не са одобрени от комисията за детето. Имаме и 2 приемни майки, които бяха заличени от регистъра на приемните родители. Тук искам да подчертая, че ние не трябва да ги осъждаме или да казваме, че са били някакви насилници или лоши хора, а просто те не са могли да отговорят на изискванията“, коментира още Венета Господинова.