Прокуратурата започна проверка по случая след като потърпевшият се оплака от побой
Тонка ПЕТРОВА
От няколко дни 47-годишният Валери Насков Дяков е минал в „нелегалност“ след пердаха, който, по думите му, на 21 юни ял от бодигардовете на кредитна къща. Заради получените няколко удара в бъбреците от единия от „кредитните инспектори“, той е подал жалба в Районна прокуратура – Шумен още на 22 юни.
Само ден след това прокурор Янко Железов е разпоредил полицейска проверка по случая. Това съобщи за „Шуменска заря“ говорителят на прокуратурата Димитър Димов, прокурор в Окръжна прокуратура. Докато приключи проверката обаче Валери предпочита да се крие, да не го бият пак. „Зная, че закъснях малко с вноската, ама те нямат право да ме бият, дори в полицията вече не бият, а само питат“, гневи се 47-годишният мъж и се кани чак до София да ходи, за да се оплаква от кредитора.
Заран той се измъква от задния двор на вилата в местността Под манастира, в която живеят под наем с 42-годишната Ангелина Маринова. Двамата съжителстват на семейни начала и като пенсионерка по болест тя е един от поръчителите на кредита от 400 лв. В къщата остават само болната жена, 20-годишният син на Валери – Радослав и 86-годишният му баща Наско Дяков Чакъров. Пенсията от 123 лева на стареца е източникът за изплащане на сумата от 400 лв., която Валери взел през април. Теглил кредита за да купи материали и да направи стаичка на баща си, който дошъл да живее при него след като сестра му продала семейния им имот в с. Струйно.
Както е по договора и каквато е подробната схема на плащанията на кредита, на всяко 10-о число от месеца, когато в дебитната карта на стареца постъпва поредната му пенсия, Валери трябва да внася по 83,45 лева. На 10 май той погасил първата вноска. „Банкоматът“, както ромът нарича дебитната карта, оставал в кредитната къща. Парите теглел той, придружен от бодигард. После картата оставала пак в офиса на къщата. Сакатлъкът станал на втората вноска.
В началото на юни дядото отишъл да се изкъпе в къщата на дъщеря си и тя му обещала да го гледа. За целта обаче той трябвало да й дава пенсията си. Двамата отиват в банката и обявяват дебитната карта на пенсионера за изгубена и му вадят нова. Така още на 7 юни теглят цялата пенсия на дядото. Когато на 10 юни Валери отива до банкомата, там няма и лев. Тогава започват мъките на длъжника. Уплашен, той на два пъти праща булката си до кредитната къща да ги моли за отсрочат с един месец, защото старецът отново се върнал при сина си с новата си дебитна карта, но пари по нея щели да постъпят едва през юли.
Едва тогава Валери разбрал, че за кредит от 400 лева има да връща на кредитора над 1000 лв. Месечната лихва е 18 процента, но капитализирана годишната стига 250 процента. Слабограмотният ром подписал договора без дори да прочете каква е схемата на плащанията. И друг път бил вземал кредит, но от друга къща. Взел 400, върнал 500 и нещо и мислел, че и тука условията са подобни. На всяко 10-о число вноската е по 83,45 лева. Последната е на 10 април 2011 г., тогава ще е платил на кредитната къща точно 1001,40 лв.
На 21 юни бодигардовете на три пъти идвали в къщата на кредитополучателя. Намерили го чак към 18 часа. Пристигнали трима. Единият останал в джипа, вторият в двора, а третият, едър мъж, почнал сплашването. „Ей, майка ти циганска, защо не си плащаш заема“. Удари ми няколко юмрука в кръста вляво, през нощта храчих кръв“, кълне се Валери. „Тежка ръка има, уплаших се. Рече, че на другия ден пак ще дойде в 10 часа заранта, но аз се измъкнах още в 9″, разказва уплашеният кредитополучател.
Прибрал се чак в полунощ и разбрал, че те наистина изпълнили заканите си и три пъти идвали. После с джипа отвели стареца и сина на Валери в кредитната къща. Там дядото подписал някакъв нов документ и после пак го върнали. Не разбрал точно какво подписал, ама май било той само да може да тегли пари от новата си карта.
„Сега картата на баща ми е при тях, на всички човек прибират „банкомата“, твърди Валери. Преди това взел 400 лв. от къща насред града. „Питайте ги, издължих им се навреме. И там ми се e случвало да закъснея с вноската, ама те нито са ме били, нито са ме тормозили. Като съм закъснял, могат да ме съдят, ама защо ще мe бият“, умува Валери. „Всеки ако бие, какво ще стане в тази държава?“, възмущава се той.Историята на Валери е като на стотици други бедняци, теглили кредит не от банка, а от кредитна или лизингова къща, където лихвите са много високи.
Кратка разходка на репортер на вестника в някои от тези къщи, представяйки се като кандидат за кредит, показа, че месечните лихви варират между 7 и 10 %. Проверката пък показа две неща – високи лихви и високомерие на служителите.
По законите на журналистиката трябва да бъде чута и другата страна. Затова репортер на вестника се озова в офиса им на централна улица в града. На масичка в помещението стои охранител, а две служителки са почти скрити зад висок плот. Отидох там с чувството, че по-скоро те са прави, а Валери преувеличава нещата. Пари, взети назаем, просто трябва да се връщат.
Представям се на една от двете дами, която заявява, че е управителката и обяснявам целта на посещението си: „Има жалба, подадена срещу вас в прокуратурата.“
„Нямаме нищо общо със случая. Вас това какво ви засяга“, отсича управителката. Обяснявам, че като журналистка имам общо със случая: „Ние сами си решаваме проблемите“, казва скритата зад бюрото млада дама. „Как, с помощта на биячи ли?“, питам. „Те не са биячи, а кредитни инспектори“, отговаря тя и разпорежда: „Моля, напуснете обекта“. После дава с очи многозначителен знак на „кредитния инспектор“. Той става, хваща ме за рамото и прави опит да ме изтика извън помещението. Аз отсичам, че трябва да си прибере ръцете, да не ме докосва, защото ще извикам полиция. „Остави я. Обаче ви забранявам да говорите с нея“, следва нова заповед от управителката. След минути излизам от офиса и вадя фотоапарата, но вратата се затваря светкавично зад мене. Нищо, че е 18 часа, а работното им време е до 19. Бодигардът затиска вратата, но си показва носа през пролуката и се провиква: „Фотоапаратът ти май не работи“. Той натиска стъклената врата отвътре навън, аз пък отвън навътре… Ситуацията е по-скоро комична.