Светлин КОСТАДИНОВ

След среща между шуменския кмет Красимир Костов и управителя на телевизия „СКАТ“ Валери Симеонов днес е постигната договореност екип на телевизията да заснеме документален филм за Шуменския край.
„Това няма да е кинолента, направена по обичайния начин, а много динамична с показването на доста забележителности, интересни места и хора. Необичайното ще е, че водещ на филма ще бъде легендарният певец от групата „Юрая Хийп“ Джон Лоутън, който в някои от реализираните досега от „СКАТ“ с негово участие десет филма от тази поредица за големи български градове, дори и пропява“ – каза за „Шуменска заря“ Валери Симеонов.
Пред журналисти, по време на срещата си с Красимир Костов, в присъствието на самия Джон Лоутън, той отказа да сподели срещу каква сума ще бъде заснета кинолентата, аргументирайки се с клауза за конфиденциалност за цената от договора, но уточни, че тя ще е на половина от сумата, която биха поискали за изработването на същия проект БНТ или БТВ. Красимир Костов допълни, че не е задължително филмът да бъде платен от общинския бюджет. „Има и други начини!“ – каза градоначалникът, допълвайки, че на този етап по-важно е да се получи нетрадиционен и  актуален филм, рекламиращ природните, икономическите и културните забележителности на региона. „Имаме възможност да ви омагьосаме!“ – каза в заключение на срещата Костов, обръщайки се към Джон Лоутън.
Оказа се, че откакто е в Бългалрия, легендата на „Юрая Хийп“ е успял да се снима не само в поредицата от документални филми, но и да влезе в кадрите на новия игрален BG филм „Love. net“. В него той се превъплъщава в образа на паралия шотландец, който води любовна виртуална връзка с Йоанна (актрисата Диана Добрева). Режисьор на лентата, която ще бъде завъртяна по родните екрани догодина, е Илиян Джевелеков.

От пет години легендарният вокалист на световноизвестната група „Юрая Хийп“ Джон Лоутън твърди, че България е станала за него втори дом, защото в нея има нещо магнетично. Магически и вълшебни за него били родопската музика и целият български фолклор.
Страната ни той определя като много красива, но с трагична история, а българите като много специални хора – открити, отворени към другите. Всичко това, взето накуп, карало певеца често да се чувства тук леко смирен пред това, през което е минала нацията ни. Едновременно с това се възхищавал на днешния облик на България.
Участвайки и посещавайки редица рокконцерти, Лоутън достигнал до заключението, че рокмузиката в момента била по-популярна в Източна, отколкото в Западна Европа. В Англия нямало дори и едно радио, излъчващо само рокмузика. На Запад правели грандиозни концерти с такъв тип музика, но рокът нямал постоянно присъствие в обществения живот. Тази музика имала бъдеще у нас, според изпълнителя, защото в момента я слушали много млади хора, запалили се по нея от своите родители. Мнозина от феновете знаели текстовете на цели парчета наизуст.
Една от задачите, които си е поставил в момента певецът, е да намери съвременен подход към българската народна музика, за да стане тя още по-популярна, но без да се убива истинският традиционен компонент в нея.
Запитан от „Шуменска заря“ дали би направил концерт в Шумен по покана на кмета Красимир Костов в парк „Студентски“, Джон Лоутън отговори:
„В Шумен идвам за първи път, но тук се чувствам много добре. Прекрасно е, че ще се снима тук филм за богатствата на Шуменския край, в който аз ще водя зрителите по интересните и забележителни места. Искам да усетя магията на Шумен. Разбира се, че бих дошъл отново в Шумен. Готов съм и да направим концерт в парк „Студентски“, стига да се осигури подходяща сцена, която да ни пази от евентуален дъжд.
Обичам „Шуменско пиво“ и съм щастлив, че съм в региона, където то се произвежда.“

Записа Светлин ПЛАМЕНОВ

Светлин ПЛАМЕНОВ

Утре на десетдневно турне в Истанбул тръгва общинският ансамбъл за народни песни и танци „Шумен“ с главен художествен ръководител доц. Катя Кайрякова. Танцовият състав на колектива ще представя България в официалната програма на престижен международен фолклорен фестивал в града мегаполис с най-характерните за страната ни сюити.
Според доц. Катя Кайрякова, танцьорите са достатъчно добре подготвени за престижното културно събитие, в  което ще участват състави от Италия, Египет, Йордания, Молдова, Монако, Франция, Тайван, Алжир, Полша, Сърбия, Унгария, Словакия, Тайланд, Русия и Китай.
Турнето се реализира с финансовата подкрепа на община Шумен.

Светлин ПЛАМЕНОВ

Пред прага на лятната ваканция и в началото на подготовката за новия творчески сезон, стартиращ през есента, театралите от Шумен отново са изправени пред станалия вече банален въпрос: А сега накъде?
След като Министерството на културата обърна гръб на  първия ни роден театър – ДКТ „Васил Друмев“, при организирането на Международния фестивал Друмеви тетрални празници „Нова българска драма“ и не го подкрепи нито с лев, от месец май то реже и парите за фонд „Работна заплата“. За месеца на културата с 12 000 лв., за месец юни с 13 000 лев., а за месец  юли с 14 000 лева. И това при положение, че трупата ни е сред отличниците в страната по финансови показатели. Парадоксалното е, че тези театри, които спазиха министерската заповед да не произвеждат нова творческа продукция, а само получаваха заплати,  сега им се превежда пълната сума за фонд „Работна заплата“ – съобщи днес  на пресконференция директорът и главен художествен ръководител на театъра ни Илия Раев.
На хората от екипа си той е поставил задача през лятото да мислят начини, за спасяването на културния институт. Както стана известно от 1 септември всички български театри минават на собствен бюджет. До края на календарната година те трябва да докажат своята дееспособност, а от първия ден на 2011 година да оцелеят най-добрите. Критериите, по които ще се оценяват трупите все още тънат в мъглата на министерската неизвестност.
Раев сподели нерадостната си констатация, че публиката в Шумен не подкрепя достатъчно своя театър. Той бил разочарован от общинския отдел „Образование“ и педагогическите съветници в училищата, сред които не срещал достатъчно съмишленици за привличането на повече млади хора в Храма на Мелпомена.
През пробния период в края на годината театърът няма да започва репетиции на нови постановки, а ще играе все още „неразработените“ си заглавия. Ще бъде завършен започнатият проект за отбелязване годишнината от рождението на Васил Друмев.
През настоящата година театърът е изиграл 113 представления, от които 53 са в турне, пред 9340 зрители, срещу продадени билети на стойност 41 380 лв.

бе предваканционното послание на единадесетокласници от СОУ „Сава Доброплодни“

Росица СТАЙКОВА

Собствена сценична продукция поднесоха на своите родители и преподаватели единадесетокласниците от музикалната паралелка на СОУ „Сава Доброплодни“ като завършек на учебната година, като благодарност към учителите и като доказателство за постигнатия напредък. На сцената на Младежкия дом музикалните идоли от 11 „б“ вложиха всичко от себе си, за да блеснат със собствен почерк в изпълнението на български фолклор, популярна естрада, джаз и кавъри на световни хитове. Класната им ръководителка Маринела Маринова ги похвали доста сдържано като свои рожби, но щедри на суперлативи бяха водещите на програмата Радосвета Костова – преподавател в същото училище и музикалният радиоводещ Коко Паносиян, както и директорката на СОУ Донка Иванова. За втори път единадесетокласниците правят самостоятелен продукт, който високо оцениха и музикалните критици, а директорката искрено заяви от сцената: „Щом сега нашите талантливи, красиви и взискателни момичета и момчета ни поднесоха продукция в такъв формат, не мога да си представя какво ще бъде догодина, когато завършват“. По думите на Коко Паносиян като откривател на таланти за звукозаписи, това, което участниците показаха на сцената е „изключително добро както като сценарий, така и като поведение и артистичност, допълнени от талант и гласове, които безспорно учениците имат и с които си личи, че е работено много сериозно“. „Имаше близост до оригиналните изпълнения, както и силни интерпретации, които показват почерка на изпълнителя и това беше най-ценното, което и публиката оцени високо“, добави водещият.
Кулминацията на концерта дойде с ритъма на Майкъл Джексън и крилатата фраза, че светът е музика и ние сме част от него, към която младите изпълнители добавиха и своето послание: „Музиката винаги ще бъде в нас“.

Прокуратурата започна проверка по случая след като потърпевшият се оплака от побой

Тонка ПЕТРОВА

От няколко дни 47-годишният Валери Насков Дяков е минал в „нелегалност“ след пердаха, който, по думите му, на 21 юни ял от бодигардовете на кредитна къща. Заради получените няколко удара в бъбреците от единия от „кредитните инспектори“, той е подал жалба в Районна прокуратура – Шумен още на 22 юни. Само ден след това прокурор Янко Железов е разпоредил полицейска проверка по случая. Това съобщи за „Шуменска заря“ говорителят на прокуратурата Димитър Димов, прокурор в Окръжна прокуратура. Докато приключи проверката обаче Валери предпочита да се крие, да не го бият пак. „Зная, че закъснях малко с вноската, ама те нямат право да ме бият, дори в полицията вече не бият, а само питат“, гневи се 47-годишният мъж и се кани чак до София да ходи, за да се оплаква от кредитора.
Заран той се измъква от задния двор на вилата в местността Под манастира, в която живеят под наем с 42-годишната Ангелина Маринова. Двамата съжителстват на семейни начала и като пенсионерка по болест тя е един от поръчителите на кредита от 400 лв. В къщата остават само болната жена, 20-годишният син на Валери – Радослав и 86-годишният му баща Наско Дяков Чакъров. Пенсията от 123 лева на стареца е източникът за изплащане на сумата от 400 лв., която Валери взел през април. Теглил кредита за да купи материали и да направи стаичка на баща си, който дошъл да живее при него след като сестра му продала семейния им имот в с. Струйно.
Както е по договора и каквато е подробната схема на плащанията на кредита, на всяко 10-о число от месеца, когато в дебитната карта на стареца постъпва поредната му пенсия, Валери трябва да внася по 83,45 лева. На 10 май той погасил първата вноска. „Банкоматът“, както ромът нарича дебитната карта, оставал в кредитната къща. Парите теглел той, придружен от бодигард. После картата оставала пак в офиса на къщата. Сакатлъкът станал на втората вноска.
В началото на юни дядото отишъл да се изкъпе в къщата на дъщеря си и тя му обещала да го гледа. За целта обаче той трябвало да й дава пенсията си. Двамата отиват в банката и обявяват дебитната карта на пенсионера за изгубена и му вадят нова. Така още на 7 юни теглят цялата пенсия на дядото. Когато на 10 юни Валери отива до банкомата, там няма и лев. Тогава започват мъките на длъжника. Уплашен, той на два пъти праща булката си до кредитната къща да ги моли за отсрочат с един месец, защото старецът отново се върнал при сина си с новата си дебитна карта, но пари по нея щели да постъпят едва през юли.
Едва тогава Валери разбрал, че за кредит от 400 лева има да връща на кредитора над 1000 лв. Месечната лихва е 18 процента, но капитализирана годишната стига 250 процента. Слабограмотният ром подписал договора без дори да прочете каква е схемата на плащанията. И друг път бил вземал кредит, но от друга къща. Взел 400, върнал 500 и нещо и мислел, че и тука условията са подобни. На всяко 10-о число вноската е по 83,45 лева. Последната е на 10 април 2011 г., тогава ще е платил на кредитната къща точно 1001,40 лв.
На 21 юни бодигардовете на три пъти идвали в къщата на кредитополучателя. Намерили го чак към 18 часа. Пристигнали трима. Единият останал в джипа, вторият в двора, а третият, едър мъж, почнал сплашването. „Ей, майка ти циганска, защо не си плащаш заема“. Удари ми няколко юмрука в кръста вляво, през нощта храчих кръв“, кълне се Валери. „Тежка ръка има, уплаших се. Рече, че на другия ден пак ще дойде в 10 часа заранта, но аз се измъкнах още в 9″, разказва уплашеният кредитополучател.
Прибрал се чак в полунощ и разбрал, че те наистина изпълнили заканите си и три пъти идвали. После с джипа отвели стареца и сина на Валери в кредитната къща. Там дядото подписал някакъв нов документ и после пак го върнали. Не разбрал точно какво подписал, ама май било той само да може да тегли пари от новата си карта.
„Сега картата на баща ми е при тях, на всички човек прибират „банкомата“, твърди Валери. Преди това взел 400 лв. от къща насред града. „Питайте ги, издължих им се навреме. И там ми се e случвало да закъснея с вноската, ама те нито са ме били, нито са ме тормозили. Като съм закъснял, могат да ме съдят, ама защо ще мe бият“, умува Валери. „Всеки ако бие, какво ще стане в тази държава?“, възмущава се той.Историята на Валери е като на стотици други бедняци, теглили кредит не от банка, а от кредитна или лизингова къща, където лихвите са много високи.
Кратка разходка на репортер на вестника в някои от тези къщи, представяйки се като кандидат за кредит, показа, че месечните лихви варират между 7 и 10 %. Проверката пък показа две неща – високи лихви и високомерие на служителите.
По законите на журналистиката трябва да бъде чута и другата страна. Затова репортер на вестника се озова в офиса им на централна улица в града. На масичка в помещението стои охранител, а две служителки са почти скрити зад висок плот. Отидох там с чувството, че по-скоро те са прави, а Валери преувеличава нещата. Пари, взети назаем, просто трябва да се връщат.
Представям се на една от двете дами, която заявява, че е управителката и обяснявам целта на посещението си: „Има жалба, подадена срещу вас в прокуратурата.“
„Нямаме нищо общо със случая. Вас това какво ви засяга“, отсича управителката. Обяснявам, че като журналистка имам общо със случая: „Ние сами си решаваме проблемите“, казва скритата зад бюрото млада дама. „Как, с помощта на биячи ли?“, питам. „Те не са биячи, а кредитни инспектори“, отговаря тя и разпорежда: „Моля, напуснете обекта“. После дава с очи многозначителен знак на „кредитния инспектор“. Той става, хваща ме за рамото и прави опит да ме изтика извън помещението. Аз отсичам, че трябва да си прибере ръцете, да не ме докосва, защото ще извикам полиция. „Остави я. Обаче ви забранявам да говорите с нея“, следва нова заповед от управителката. След минути излизам от офиса и вадя фотоапарата, но вратата се затваря светкавично зад мене. Нищо, че е 18 часа, а работното им време е до 19. Бодигардът затиска вратата, но си показва носа през пролуката и се провиква: „Фотоапаратът ти май не работи“. Той натиска стъклената врата отвътре навън, аз пък отвън навътре… Ситуацията е по-скоро комична.

Биячът Николай Каменов ще бъде разследван за едро хулиганство

Тонка ПЕТРОВА

Досъдебно производство е образувала Шуменската районна прокуратура срещу 24-годишния Николай Каменов за това, че на 9 май т. г. в кв. „Тракия“ е убил безстопанственото куче Бера, с което е осъществил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК – хулиганство. Това стана ясно днес от сайта на прокуратурата в Шумен. Само преди дни приключи полицейската проверка по случая, разпоредена от наблюдаващия прокурор във връзка с депозираната на 2 юни т. г. жалба на управителя на Немския кастрационен център (НКЦ) в Шумен д-р Милен Данков за инцидента.
Това е първият случай в България на образувано досъдебно производство за убийство на бездомно куче, извършено пред очите на много хора. В страната има и други случаи на жестокост към животни, особено този с отсечените четири лапи на кучето Мима в Дряново, но всички те бяха срещу неизвестен извършител, а в Шумен е срещу конкретен човек. Ако Николай Каменов-Коко стигне до съд и бъде признат за виновен по този чл. 325, ал. 1 от НК, може да отнесе затвор до 2 години, пробация или обществено порицание.
Както писахме, в неделния ден на 9 май около 18 часа 24-годишният Каменов е пребил до смърт 10-годишната Бера пред очите на хора от блока, на деца и на майки с колички на ул. „Кольо Фичето“ 10. Налагал бездомното животно, за което тук се грижели много хора, с метална тръба и ритници. Накрая скачал с два крака върху тялото на падналото животно. Половин час след като Бера е била отведена в НКЦ тя е починала. Нищо не е можело да я спаси. Аутопсията показала, че вътрешностите й са били смлени на кайма от ударите. В коремната кухина са открити 3 литра кръв. Разкъсванията на черния дроб и на далака са били фатални. Бера не е можела да се съпротивлява, защото след кастрацията преди 6 г. недебеляла и едва вървяла.
Тази жестокост в Шумен взриви природозащитници във Facebook от цялата страна. Над 1400 души поискаха съд за Каменов и сравниха случая с изверга, отрязал четирите лапи на кучето Мима.
Според неофициални полицейски източници много от очевидците на жестокия побой се страхували да дават показания пред районния инспектор, защото се плашели от отмъщението на Коко. Когато си пийнел, той ставал изключително агресивен. Медицинската сестра Марияна Жечева е първият човек от блока, дал показания срещу Коко. Но преди 10 дни приятели на Каменов нападнали и набили на улицата сина й Георги Георгиев на 27 г., а самият Каменов стоял в колата и се смеел. „Мъчно ли ти е за кучето?“, викал той. Майката е подала в полицията жалба за случая и смята, че това нападение е заради сигнала й до медиите за убийството на Бера.
Според Марияна това нападение над сина й още повече плаши хората от блока. Затова те не искат да свидетелстват. Страх ги е. „Но ако някога Каменов нападне човек и го пребие, тогава всички ще се сетят как пред очите им е убил куче“, коментира тя.

Велмира СТЕФАНОВА

Международна среща по проблемите на превенцията на насилието над деца и работата с малтретирани деца се проведе в молдовската столица Кишинев на 17 и 18 юни в Кишинев. В работата на форума участваха представители на Франция, Румъния и България. В българската група бе включена директорката на Комплекса за социални услуги в Шумен Венета Господинова.
„Работните срещи в Кишинев се проведоха в Центъра за работа с деца, преживели насилие, който по данни на домакините е единствен в страната и който се управлява от неправителствена организация. Най-ценното, което споделихме като опит от българска страна по проблематиката, е свързано с нашата работа по превенция на насилието над деца и самата работа с малтретирани деца. Направихме конкретни прледложения какво да съдържат отделните елементи на програмата, като в повечето от случаите това беше съпроводено с разяснения и представяне на информация от нашата практика. Конкретно участниците от Института за социални дейности и практики споделихме най-важните неща от 3-годишния ни ценен опит. Първо представихме проекта „Чуй детето“, по който имаше много специализирани модули за социални работници с цел те да могат да определят белезите за разпознаване на насилието, конкретни техники за подготовка на детето при изслушване от съдебните органи и методите за директна работа с децата, жертви на насилие“, разказа директорката на Комплекса за социални услуги Венета Господинова.
Молдова има приет Закон за закрила на детето, като в момента в държавата се предприемат мерки за извеждането на сирачетата от социални институции. „Те се намират на етап деинституализация на децата и са в началото на реформата. В закона си залагат алтернативните социални услуги, които да изведат децата от социалните домове, като нашите малки семейни жилища за деца и центровете за обществена подкрепа. В момента в Молдова насилието над деца ескалира, поради което колегите трябваше да почерпят от нашия опит и опита на Франция. Това, което искат от обучените специалисти е как да разпознават белезите при насилените деца и как да подават впоследствие информацията към останалите неправителствени организации, които работят там“, посочи Венета Господинова.
Тя добави, че през първия ден от форума участниците са направили кратко представяне на дейността на собствените си организации и на системата на закрила на детето в съответната държава. След това са започнали обсъждания на теми по превенция на насилието над деца по групи, като целта е била да се формулират конкретни модули от обучителната програма. „Като участници в Националната мрежа за деца имаме натрупан ценен опит по тази проблематика и смятам, че успяхме да го предадем на колегите от Молдова“, каза още Венета Господинова.

Велмира СТЕФАНОВА

47 младежи от Шумен завършиха обучителен курс по програмата „Ш@нс за реализация на младежите в България“ и получиха сертификати за завършено образование по информационни и комуникационни технологии, съобщи за „Шуменска заря“ директорката на Бюрото по труда Татяна Пенчева. В неговата реализация са включени 142 младежи и девойки на възраст от 16 до 29 години. В момента занятия посещават 76 души. Проектът ще завърши в края на септември.
Шуменска област е една от десетте области в страната, в които се реализира проект „Ш@нс за реализация на младежите в България“, спечелен по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Целта на проекта е насърчаване заетостта на младежите с оглед намаляване дела на младежката безработица в страната чрез обучение за повишаване конкурентоспособността им в съответствие с потребностите на пазара на труда.
В проекта са включени общо 10 400 регистрирани в бюрата по труда в страната безработни младежи от 16 до 29 години, завършили минимум 7 клас и заявили желание за включване в обучение. Безработните младежи не трябва да са участвали в обученията, включени в проекта, в рамките на действащи схеми за финансиране от националния бюджет, програма ФАР и ОП „Развитие на човешките ресурси“.
„Ш@нс за реализация на младежите в България“ включва провеждане на изследвания за нуждите на работодателите от обучения и за наличието на желаещи сред безработните от целевата група за включване в обучения; предоставяне на обучения в областта на информационните и комуникационните технологии на 3100 младежи и интензивно чуждоезиково обучение на 7300 младежи; извършване на мотивация и посредничество от бюрата по труда за трудова реализация и последващо кариерно развитие на безработни младежи.

Пламен ГЕОРГИЕВ

Традиционният фестивал „Зелени слънца“, който се организира от дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“, днес беше окъпан в „еньовски дъжд“ и съкрати до голяма степен предварителната програма. В навечерието на Еньовден фолклорната група „Веселина“ с ръководител Мария Върбанова към народно читалище „Стилиян Чилингиров“ наля „мълчана вода“ от чешмата „Юбилейна“ по пътя за Паметника „Създатели на българската държава“. Според обичая, тя беше оставена да престои на открито под звездите, за да се зареди с лечебна сила за цялата година.
Същевременно, заради дъждовното време, драматично-музикалният спектакъл „Слънчов ден“ с участието на градския духов оркестър и вокално-театралната формация при ОШИ „Анастас Стоянов“, вместо да се проведе в района на паметника, се състоя в залата на община Шумен и премина при голям интерес.
Изгревът на днешния ден на лятното слънцестоене също се оказа обилно окъпан от честите превалявания на дъжда. Така организаторите от ПП „Шуменско плато“ бяха много затруднени в намеренията си да изпълнят традиционните ритуали, свързани със сутрешното къпане в росната трева, свиването на еньовския венец и преминаването под него, конкурса за най-хубав букет от билки. „Въпреки това ние отдадохме своята почит към този празник, който ни покорява с живителните сили на природата – сподели Дарина Иванова, експерт в дирекцията на ПП „Шуменско плато“. – Еньовден ни свързва трайно с природата и ни напомня, че винаги трябва да я пазим!“

Снимки: Тошко ЙОРДАНОВ

Светлин ПЛАМЕНОВ

За съвсем кратък период от време, на прага на лятото, възпитаниците на вокалното студио „Стани звезда“, към шуменския Младежки дом, с ръководител Марияна Ставрева, успяха да спечелят престижни отличия на три конкурса за млади попизпълнители.

Младите шуменски попизпълнители с най-новите си отличия, завоювани от престижни конкурси.

Преди броени дни от Несебър се завърнаха нашите певци. Там те достойно защитиха престижа на града ни, участвайки в конкурсната програма на Международния фестивал „Слънце, радост, красота“. Гран при завоюва на сцената край морския бряг Красимира Петрова. В своите възрастови категории първи награди получиха Роберта Димитрова и Богомила Борисова. Втора награда журито с председател Мими Иванова присъди на Симеон Йовчев, а трета награда – на Стефи Пламенова. Красимира Петрова, Роберта Димитрова и Симеон Йовчев бяха отличени с едногодишна Стипендия за даровити деца от Министерството на образованието, науката и младежта.
Вокалният ръководител на шуменските изпълнители Марияна Ставрева получи престижния приз за най-добър вокален педагог на конкурса, в който участваха над 2500 изпълнители от девет държави. Участието на нашите певци в „Слънце, радост, красота“ бе финансово подпомогнато от община Шумен.

Ръководителят на вокалното студио "Стани звезда" Марияна Ставрева с присъдения й приз за най-добър вокален педагог на конкурса "Слънце, радост, красота" в Несебър. Снимки Богдан БОГДАНОВ

Възпитаниците на вокалното студио към Общинския младежки дом спечелиха отличия и на Конкурса за рок- и попизпълнители „Сарандев“ в Добрич. Там журито с председател Тони Димитрова връчи първа награда на шуменеца Симеон Йовчев и втора награда на Роберта Димитрова.
Симеон Йовчев спечели още една първa награда. Този път на сцената на Младежкия конкурс за изпълнение на популярна песен във Варна. Журито с председател Стефка Оникян присъди първа награда и на нашенките Роберта Димитрова и Красимира Петрова, а втора награда – на Антоана Димитрова.

Светлин ПЛАМЕНОВ

С тържествен концерт в петък, от 18,30 ч. на сцената на  шуменския драматично-куклен театър „Васил Друмев“, прославеният  ансамбъл за народни песни и танци „Мадара“, с главен художествен ръководител  Асен Мутафчиев, ще отбележи своята 60-а годишнина. Творческият колектив е към народното читалище „Тодор Петков – 1963″ и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“. Празникът на танца и песента се организира със съдействието на община Шумен.
Вестник „Шуменска заря“ е  сред медийните партньори на  ансамбъла. Телевизия Шумен директно  ще предава тържеството от залата на театъра.
Ансамбъл „Марада“ с голям успех осъществява гостувания в международните фолклорни фестивали  в Ирак, Полша, Македония, Турция, Унгария, Германия, Тунис, Франция,  Канада, Финландия, Швеция, Еквадор, САЩ, Испания и др.
Успехите до днес са след повече от 45 години ерудирано и талантливо ръководство на главния артистичен директор, диригент и композитор маестро Асен Мутафчиев, който демонстрира ярко присъствие на музикалните подиуми както в България, така  и в  Европа, Азия, Африка, Северна и  Латинска  Америка. Лауреат е на наши и международни фестивали и конкурси, носител на  много златни медали и дипломи, на  орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен, на вимпела на Министерството на културата, на Почетния знак на Шумен. Удостоен е с високите отличия на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „Златната лира“ и „Кристална лира“. Почетен гражданин на Шумен“. Удостоен със специални Диплома и Медал в знак на световно признание за изключителни заслуги, като музикант – педагог, композитор и диригент, номиниран и включен в световната енциклопедия „2000 бележити музиканти на XX  век“, издание на Международния биографичен център  в  Кеймбридж  -  Англия.
Хореограф на ансамбъла е  Красимир Савов, диригент Анета Мутафчиева, а концертмайстор Стоян  Александров.
Днес фолклорен ансамбъл „Мадара“ е авторитетна формация с определено водещо място в българската национална култура.

Светлин ПЛАМЕНОВ

Най-неочаквано в първия ден на астрономическото лято членовете на Постоянната комисия по култура, културно-историческо наследство, вероизповедания и интеграция към шуменския общински съвет се събраха на заседание, на което да обсъдят промяната на сега съществуващия Статут за присъждане на „Наградата на Шумен“ за изкуство и култура. Обикновено гласовете за нужда от промяна се въздигат в навечерието на 11 май, когато и се изговарят най-много оценки за номинираните.

На заседанието на Постоянната комисия по култура, културно-историческо наследство, вероизповедания и интеграционна политика не бе взето решение за промяна на статута за "Наградата на Шумен" за изкуство и култура. Снимка Богдан БОГДАНОВ

Идеята за ремонта в този момент бе на председателя на комисията Стоян Весков, но тя се оказа неприложима сега, поради неподготвеността за дебат по нея на съветниците. Твърде малко директори на културни институти и един поет дойдоха на заседанието, за да представят интелигенцията ни в обговарянето на нуждата от преструктуриране на сега съществуващата нормативна база.
Направените изказвания бяха диаметрално противоположни. От това да се запазят сега съществуващите в статута десет жанрови категории (с индивидуална и колективна награда за всяка от тях), до това те да се обедият в три направления (идея на доц. Юрий Проданов) и се премахне „Голямата награда на Шумен“.
Според проф. Добрин Добрев, отделяните всяка година 15 000 лева от общинския бюджет за култура за този награден фонд е твърде голяма сума. Той предложи с тези „безумно много пари“ да се стимулират местни творци. Наградите да нямат паричен еквивалент (600 лв. е индивидуалната награда, а 800 лв. колективната), а на отличените да се подаряват произведения на изкуството, книги на шуменски автори, а защо не и годишни абонаменти за посещение на спектаклите на драматично-кукления театър „Васил Друмев“, концертите на Шуменската държавна филхармония или за обучение децата на наградените в Обединената школа по изкуствата „Анастас Стоянов“. Председателят на Дружеството на шуменските писатели Антонин Горчев, „атакува“ това предложение с аргумента, че при реализирането му няма да може да се избегне човешкият фактор. „Кой ще определи от коя книга на шуменец да бъдат изкупени 50 екземпляра за награда?“ – попита поетът.
Според сега действащия статут, призовете се определят от петнадесетчленно жури, в състава на което влизат общинските съветници от комисията по култура плюс още седем, избрани чрез гласуване, изтъкнати творци от различните изкуства, дейци на културата и мениджъри. За да не се вземат некомпетентни решения за награди, общинската съветничка Валентина Милчева предложи всяка една награда да се гласува от постоянната комисия, заедно с още трима експерти в съответния жанр изкуство.
Без да се дебатира много по същество, общинските съветници се обединиха около идеята до месец ноември да бъдат обобщени всички направени предложения за корекция в статута за наградите, чиито нов вариант да бъде внесен в сесийната зала за гласуване до края на настоящата година. Така общинските съветници сами си поставиха домашна задача да мъдруват нов сатут за награди през предстоящата лятна ваканция.
„Вече седем години съм общински съветник и напълно съм наясно какво означава за Шумен провеждане на публичен дебат по значим за обществото проблем. Има гилдии, които не проявяват никаква заинтересованост към поставената за обсъждане тема. Има и такива, които само следят графиците за приемане на предложения и пишат безкрайно много предложения. Ето защо предлагам, тези които имат желание да споделят мнението си за нуждата от промяна на този статут, да го направят в писмена форма в секретариата на общинския съвет“ – обобщи доц. Юрий Проданов, уточнявайки, че мнозина трябва да се научат добре да четат и спазват вече приетите нормативни актове.

Гимназията по облекло, хранене и химични технологии „Асен Златаров“ е първото професионално училище, което печели проект на Корпуса на мира

Цонка ЕФТИМОВА

Винсент Шохам от Кливланд, щата Охайо в САЩ, е от днес  преподавател по английски език в Гимназията по облекло, хранене и химични технологии в Шумен. Тя е първото професионално училище в региона, което печели проект на Корпуса на мира за учител по английски език, макар че съвсем други специалности са на преден план в учебното заведение.

Директорът на Гимназията по облекло и хранене Веселин Тодоров (вляво) обясни на Винсент Шохам (в средата), че така се съобщава за края на часа в училище, когато спре токът. Снимка Богдан БОГДАНОВ

Винсент Шохам е на 31 години, бакалавър по английска филология и лицензиран учител. Има магистърска диплома за преподавател по английски като първи чужд език. Не е женен, няма и приятелка. Хобито му е музиката, поезията и научната фантастика. Той сподели за вестник „Шуменска заря“, че преди две години е пожелал да работи за Корпуса на мира и сега е получил възможност да прави това в България. Харесва идеята на организацията – да разпространява дух на приятелство и мир. Смята, че това е начин да бъде полезен, а и да се запознава с различни култури.
Преди да пристигне в Шумен, Винсент Шохам е живял пет седмици в приемно семейство в Бяла Слатина. По три часа всеки ден, с учител, е усвоявал български език, но засега не е напреднал много. Намира го прекрасен, но доста труден, тъй като това е първата му среща със славянските езици. Според впечатленията му, българите са силен и устойчив народ, горд с културата и историята си. Засега се чувства прекрасно и се надява да намери много приятели в Шумен, тъй като ще бъде тук две години. Смята да преподава английски език, като търси по-близък контакт с учениците и работи поотделно с тях.