Велмира СТЕФАНОВА
Скитници, изпаднали в незавидното положение да просят по шуменските улици, изкарват от милостиня по 20 лева дневно и си докарват по една прилична работна заплата на месец. Без данъци, без осигуровки, без удръжки. Повечето от тях отказват да бъдат настанени в социални институции, за да не им пресъхне кранчето. А на улицата винаги се намират доверчиви хора, които се трогват от безпомощния вид на просяка, особено ако той е в инвалидна количка или има увреждания. Няма как да не пуснеш някой друг лев в кутията за помощи, след като знаеш, че ти се прибираш в светлия си и топъл дом. Според социални работници, бездомниците ги търсят само през студените зимни месеци, за да им намерят подслон по време на снежните виелици. Като се запролетее обаче, скитниците отново излизат на воля по улиците. Това е начин на живот, който те са избрали и никой не може да го промени. Доверяват се само един на друг.
Това разбрах от срещите ми с бездомници в Шумен. Последният случай беше с бившия затворник Божидар Ангелов с прякора Божко Бълхата. Човекът сам ни потърси, защото от години се скита по шуменските улици и искаше да се приюти през зимата в психоболницата в Царев брод. Докато разговаряхме, на пейката седеше сравнително млад мъж в същото изпаднало положение. Даже се намеси в разговора, че предната вечер полицията изгонила двамата от гарата, където си наумили да нощуват. По принцип преспивали по гари, строежи, бомбоубежища. Божко Бълхата вече е настанен в общинското общежитие на ул. „Шуменска комуна“ 22. На другия мъж така и не научих името, но със сигурност е скитник от години. Имената на тези хора сега ще пълнят регистър на социалните служби, тъй като Министерството на труда и социалната политика има намерение да връща бездомниците в обществото и да им предлага подходящи социални услуги.
За какво става дума? От началото на ноември във всички социални служби в Шуменска област се попълва регистър на бездомните хора, съобщи на пресконференция вчера Галина Дончева – директор на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“. В този регистър се вписват данни – от кого е подаден сигналът; адресът, на който е намерен скитникът; личните му данни, ако има документ за самоличност. Ангажиментът на социалните работници е първо да идентифицират лицето по документите, които им представя, да издирят близките и роднините му за оказване на подкрепа, да му намерят личен лекар, да го настанят в социален дом при съгласие от негова страна или да се свържат с общината за евентуално предоставяне на общинско жилище за бездомника. По думите на Галина Дончева, в Шуменска област досега са регистрирани 4 бездомници – трима във Венец и една жена в Шумен. Жената била с психични отклонения и живеела временно при своя приятелка, която пък прочела за регистъра и подала сигнал в регионалната социална дирекция. Със сигурност обаче бездомниците в Шуменска област са много повече. За тях е предвидено да бъде направен Център за временно настаняване, който ще се намира на втория етаж на бившата Работническа болница. Приютът ще осигури подслон за 20 души.
Най-много бездомници има в големите световни столици и мегаполисите. Според статистически данни на САЩ, в Ню Йорк например без покрив над главата са почти 36 000 души, като повече от 15 000 от тях са деца. Първият приют за бездомници тук е бил построен през 1872 г. и се е казвал „Нюйоркска градска мисия за спасение“. По данни на нюйоркските власти, за подслон на един бездомник за година се харчат 36 000 долара. В България работата със скитниците едва сега започва, поради което е крайно необходимо да има яснота кой човек може да се нарече бездомник и да получи правото да ползва финансовата подкрепа на държавата. Този, който е напуснал дом, семейство, работа и волно обикаля по улиците без ангажименти, преспива по катакомбите и припечелва от просия, как трябва да бъде определен? Като бездомник, подлежащ на държавна издръжка, или като неудачник, зарязал живота и семейството си? Не става дума за болните и немощни хора, а за бродягите, които ще стават все повече.
Да не забравяме още една тендеция, която показват социалните изследвания и проучване на журналисти. А именно, че в по-големите градове просията се практикува от организирани групи. Подобна схема се забелязва и в Шумен, където просещите са предимно деца и получават нищожни суми, докато парите ги прибира някой по-силен представител на престъпния свят. И повечето от просяците са безпризорни или бездомни.













