Около морските бозайници има вода, необятна и солена. Хората не бива да я пият, защото солта извлича повече влага от тялото, отколкото дава. Животът в тази вода може да звучи като смъртна присъда, но за китовете и делфините пиенето на солена вода е нещо обичайно. Животът в океана за бозайниците от физиологична гледна точка е подобен на оцеляването в пустинята и за да не умрат от обезводняване, те е трябвало да развият цял арсенал от хитроумни приспособления.

Защо солената вода не утолява жаждата

Изглежда, че ако живеете във вода, не би трябвало да имате проблеми с жаждата. Но тук се намесва физиката. Около 97% от цялата вода на Земята е солена, а концентрацията на сол в нея е много по-висока, отколкото в телесните течности на бозайниците.

В нашите телесни течности има сол, но тя е много по-малко, отколкото в морската вода. Поради тази разлика се задейства осмозата: морската вода буквално изтегля течностите от тялото – обяснява Мартин Гросел, изследовател на водните организми от Университета в Маями.

Казано по-просто, колкото повече солена вода пиете, толкова по-жадни ще се чувствате. За хората това е присъда, но пиенето на твърде много прясна вода също е опасно за живота. Но в продължение на милиони години еволюция морските бозайници са намерили начини да заобиколят този капан, и то по няколко начина едновременно.

По какъв начин медузите и мекотелите живеят в солената вода

За да разберем уникалността на морските бозайници, си струва първо да разгледаме техните съседи безгръбначните. Морските звезди, медузите, омарите и мидите не контролират нивото на солта вътре в себе си. Вътрешната им среда просто съответства на околната вода. Тази стратегия се нарича осмоконформизъм и работи перфектно: ако солеността отвътре и отвън е една и съща, водата никъде не отива.

Но при гръбначните животни нещата са по-сложни. Рибите, морските влечуги, птиците и бозайниците поддържат свой собствен, различен от океанския солеви баланс. Това означава, че всяка глътка морска вода носи със себе си допълнителна сол, от която трябва да се избавим.

„Основният проблем за животните, които пият морска вода, е солта, която идва с нея. Ако те не могат да се отърват от нея, няма никаква полза от водата, която пият“, казва Гросел.

Рибите решават този проблем по елегантен начин: водата се абсорбира в червата, а солта се отделя чрез специални клетки в хрилете направо обратно в морето. Но бозайниците нямат хриле и точно тук става интересно.

По какъв начин китовете и делфините отделят солта

Бозайниците, за разлика от рибите, филтрират солта през своите бъбреци. А бъбреците на морските обитатели са инженерни шедьоври. Те са способни да произвеждат урина с много висока концентрация на сол. С други думи, гърбатите китове и делфините отделят изключително солена урина, като отделят значително повече сол, отколкото получават.

Но това не е всичко. Установено е, че някои морски бозайници, като например морските свине, имат т.нар. напълно различни бъбреци. Тези органи са разделени на стотици малки филтриращи единици, което им позволява да отделят огромни количества сол с максимална ефективност.

Интересно е, че птиците и влечугите са поели по различен път. Морските птици имат жлези над очите си, които отделят силно солена течност, а размерът на тези жлези може да варира в зависимост от сезона. Морските костенурки имат подобни жлези зад очите си, поради което изглежда, че костенурките плачат, когато излизат на сушата. А морските игуани кихат сол през носните си жлези.

Кои животни почти не пият вода

Изхвърлянето на сол през бъбреците е процес, който отнема много енергия. Затова повечето морски бозайници се стараят да не пият излишно солена вода. Вместо това те си набавят влага от храната.

Почти всички морски бозайници са хищници: косатки, китове, делфини, моржове и калани. Дори мустакатите китове се хранят с крил – дребни животни. Като ядат риба и други морски обитатели, те получават организми със същото съдържание на вода като тях самите. А това, оказва се, е чудесна стратегия за хидратация.

Проучване от 70-те години на миналия век показва, че малките морски слончета могат да останат здрави, без изобщо да поемат глътка прясна вода, като получават цялата необходима им влага единствено от рибата. Нещо повече, благодарение на уникална комбинация от поведенчески и физиологични механизми за пестене на вода, те са в състояние да гладуват на сушата до три месеца, без да поемат нито глътка.

Така че тайната на хидратацията при морските бозайници не се крие в една-единствена техника, а в тройна стратегия: да се хранят с водниста храна, да намират прясна вода, когато е възможно, и да отделят излишната сол чрез мощните си бъбреци. Този доказан метод работи от милиони години. Хората обаче нямат тези адаптации, така че следващия път, когато отидете на плажа, не забравяйте да вземете бутилка прясна вода – със сигурност ще ви потрябва.