Погледнете назад в историята на часовниците и можете да определите някои преломни точки: раждането на модерния спортен часовник през 1953 г., кресчендо на технологиите през 1969 г. – и през 1983 г., което мнозина вероятно смятат за проява на упадъка на индустрията. Може да се каже, че това е годината на евтините, масово произвеждани кварцови часовници с пластмасови корпуси.
Макар че за някои това със сигурност е било кризисна епоха, ретроспективно тя се очертава като междинно време за културата и технологиите и като необходима стъпка към днешната часовникарска индустрия.
През 1983 г:
- Компактдисковете са съвсем нови, така че хората все още слушат последния албум на Майкъл Джексън ” Thriller” на касетофони или грамофонни плочи;
- дебютира първата игра Mario Bros; изстрелва се космическата совалка Challenger на НАСА;
- Seiko представя първия телевизионен часовник – и се раждат марките часовници G-Shock и Swatch. Никой от часовниците не би могъл да представи по-добре ценностите и отношението на десетилетието.
Традиционната индустрия за механични часовници вече се беше сблъскала с неизбежната вълна от нови технологии, така че това не беше внезапен шок. Електронните часовници с батерии бяха на десетилетия, а кварцовата технология ги последва, като през 1969 г. Япония изпревари Швейцария в надпреварата за пускане на пазара на първия кварцов часовник. Дори и Rolex се ориентира към кварца.
Първоначално често все още мъглявата технология очевидно превъзхождаше по отношение на точността, но беше авангардна и скъпа. Кварцът обаче щеше да бъде новаторски в още повече отношения с развитието на технологията. Не след дълго той позволи часовниците да бъдат по-тънки от всякога, а по-малкият брой движещи се части го направи по-здрав от механичните механизми с тяхната сложна система от зъбни колела. Най-важното е, че производството на големи количества от тях става изключително евтино. Накрая, когато все повече продукти стават пластмасови, се появява рецепта за нова ера в часовниците.
Първият часовник на Casio с пластмасов корпус дебютира през 1978 г., въпреки че преди това Tissot в продължение на около 20 години разработва механичен часовник, произведен изцяло от пластмаса, който дебютира през 1971 г. Въпреки че много от първите кварцови часовници са произведени от метал и дори от благородни метали, предимствата на пластмасата са очевидни и неустоими. Леките, невероятно достъпни часовници можеха лесно да се произвеждат във всякаква форма или цвят и в голям обем, а благодарение на кварца те бяха много по-точни от всички часовници в историята.
Въпреки всички тези очевидни предимства, те веднага бяха признати като такиа за еднократна употреба – за разлика от традиционните механични часовници, които бяха създадени, за да бъдат редовно обслужвани и да служат на следващите поколения. Много хора просто се радваха, че имат изключително точен часовник за малко пари, за който дори не им се налага да се притесняват за навиването му. Евтините, предимно дигитални часовници на японски компании като Seiko, Citizen и Casio заляха пазара и направиха старомодното часовникарство почти ненужно.
Швейцарците се опитваха да реагират на драстично спадащите продажби, фалиращите компании и дори на опитите на японците да купят големите швейцарски часовникарски конгломерати. Вместо да продават, швейцарците, ръководени от Николас Хайек, сливат своите корпоративни групи (ASUAG и SSIH) и създават нова компания – Swatch.
Swatch е замислена да предлага ежедневни, модни и изключително достъпни часовници, за да се конкурира с японците. Концепцията обаче е нещо повече от това, тъй като те не са предназначени да заменят традиционните часовници от по-висок клас, а да ги допълват като “втори часовник”, откъдето идва и името Swatch. Те са предназначени да се противопоставят на популярността на цифровите часовници с аналогови циферблати и швейцарска идентичност.
Марката дебютира с колекция от 12 модела и продава над един милион броя през първата си година. Цената им е била между около 40 и 50 долара. Тази стратегия помага на (някои) швейцарски компании да запазят платежоспособността си и да произвеждат часовници, а по-късно (през 1998 г.) корпоративната група променя името си на Swatch Group. Често ѝ се приписва заслугата за “спасяването на швейцарската часовникарска индустрия“.
Докато Swatch сякаш виждаше, че потребителите искат забавни, но еднократни часовници, Casio видя потенциала на пластмасата и кварца: дълготрайност. Легендарна е историята за стремежа на инженер от Casio да създаде неразрушим часовник, след като изпуска семейна реликва и я чупи. Резултатът е линията Casio G-Shock, която дебютира през 1983 г. и днес се е превърнала в почти самостоятелна марка.
Въпреки че през последните години се произвеждат повече стоманени G-Shock, способността на пластмасата да поема удари е важна част от това, което прави възможна изключителната издръжливост на часовниците. Кварцовите механизми и цифровите дисплеи също така означаваха, че по същество няма движещи се части, които биха могли да се износят от триенето или да се разхлабят от движение или вибрации.
Днес Swatch и G-Shock продължават да се развиват и да произвеждат часовници в привидно безкрайни цветове и вариации – те са едновременно в челните редици на съвременната улична мода, както и на вълната на ретро стила. Част от една по-балансирана часовникарска индустрия, в която има място както за почитателите на традиционното часовникарство, така и за тези, които ценят практичността на здравия цифров часовник, носталгията и обикновеното забавление.
