По време на проследяване на бременността се извършват редица изследвания и едно от тях е именно феталната морфология. Тя е част от скрининга за установяване на вродени аномалии на плода по време на ехографските прегледи.
Въпреки че не е задължителен, а само препоръчителен, скринингът показва какво е феталното развитие и как протича бременността.
Съдържание
С каква цел се прави феталната морфология?
Целта на изследването фетална морфология е да бъде оценена с помощта на ултразвук анатомията на плода. Така ще могат да бъдат изключени или установени аномалии, които е вероятно да се проявят в по-напреднала бременност. Оценява се:
- размерът на плода и растежът му;
- състоянието на плацента, пъпна връв и количество на околоплодните води;
- шийката на матката;
- кръвотокът в съдовете на фетуса и др.
По време на изследването се търсят и признаци на хромозомни болести, свързани с недоразвита носна кост, къса раменна или бедрена кост, нухална гънка, по-голяма от 6 мм, сърдечни аномалии и др.
Какви са особеностите на ранната фетална морфология?
Най-много информация извличаме от феталната морфология между 20-24-та гестационна седмица. Това е втората фетална морфология, а първата или ранната фетална морфология е добре да бъде направена между 11-14-а гестационна седмица. През този период се оценяват основните органи и системи на бебето, като се визуализират и разглеждат:
- размера на главата;
- предната коремна стена;
- наличието на стомах и оформен пикочен мехур;
- зачатъци на крайници;
- състоянието на плацентата, пъпната връв и съдовете, снабдяващи плода с кръв;
- развитието на гръдния кош, мозъка, сърцето, бъбреците.
С Доплерово изследване се проверява дали има отклонения в циркулацията на кръвта в съдовете на матката и плода.
Това е и времето, когато се прави скрининг, установяващ маркери за хромозомни заболявания.
Какво включва скринингът за хромозомни заболявания?
Ултразвуковата оценка на плода в края на първото тримесечие се съчетава и с биохимичен скрининг за хромозомни заболявания. Най-често става въпрос за синдром на Даун и отделните синдроми на Едуардс, Патау и Търнър. По-често се срещат синдромът на Даун и синдромът на Едуардс.
Страдащите от синдрома на Даун имат не обичайните 46, а 47 хромозоми. Физическият им растеж е забавен, а умственото развитие – непълно.
Синдромът на Едуардс се причинява от допълнителна хромозома 18, която засяга ключови органи и голяма част от бебетата не доживяват и един месец.
Изследването на хромозомните аномалии се прави за:
- измерване на нухалната транслуценция или т.нар „шийна гънка”
Това е струпване на течност в областта на тила. Ако показателят е по-голям от 3 мм, е вероятен рискът от синдром на Даун.
- визуализиране на носната кост
Ако липсва, това е знак за евентуално наличие на синдром на Даун – 67%, на Едуардс – 57% или синдром на Патау – 32%.
- измерване на лицевия ъгъл
Стойностите между 76-84%, в зависимост от гестационната седмица, се считат за нормални. Ако е увеличен повече, вероятността за някой от посочените синдроми е 50%.
Благодарение на ранната фетална морфология е възможно да бъдат открити сериозни аномалии на плода, някои от които могат да доведат до смъртта на бебето след раждането му или до влошеното му качество на живот. В такива случаи родители могат да вземат решение за прекратяване на бременността.
