Безпокойството е част от желанието ни да можем да се развиваме, да успяваме и да бъдем обичани.
Постоянното отлагане, тревожността, объркване за бъдещето, тъгата без причина или със и липсата на доверие в самите нас са все неприятни мисли и модели на поведение, които тръгват от безпокойството, подкопавайки самоувереността ни, пречейки ни да постигнем своите мечти и дои само да мечтаем.
То е част от нас, от това, че искаме да направим нещо значимо с живота си. Идеята е обаче, да се научим как да управляваме това безпокойство, за да не ни парализира.
Източник на изображение: Grada.bg
Отвъд всички видове стратегии за борба с безпокойството, тревожността, тъгата депресията и други, има само две важни неща, които е добре да запомним:
На първо място и по важност е разбирането за състоянието на тези неща и това, че “негативните” състояния са напълно нормални. Всички те са част от стремежа ни да изградим по-добър живот, дали за себе си или партньора, или пък за децата и близките около нас. Особено ако сме от онзи тип хора, които винаги придават смисъл на всичко което правят, е напълно нормално да имаме моменти на тревога и напрегнатост. Това е така защото ни пука.
Второ – ние можем да преодолеем тези негативни състояния. Когато изпадаме в подобни състояния, мозъкът ни спира да мисли и наистина не можем да видим изход и никаква светлина. Това е абсолютно нормално и в такива моменти единственото, което можем да си припомним, че ние хората сме способни на много повече, отколкото си мислим и можем да се справим с огромни предизвикателства. Най-важно е да си напомним, че това безпокойство е кратко и е временна ситуация, която ще отмине и то със сигурност.
Трябва да сме наясно и да поемем цялата отговорност за живота си и справянето ни с проблемите, защото ние можем и ще се справим, каквото и да става!
Докато не поемем личната отговорност за себе си, винаги ще разчитаме, на някого да ни дава съвети, да ни лекува, да ни радва и др. Когато очакваме друг човек да се погрижи и да свърши нашата работа му даваме цялата си сила, а ние продължаваме да се чувстваме още и още по-слаби. Далеч не става въпрос да не се допитваме до съвети или съдействие от приятел или специалист, но да сме наясно, с цялото си същество, че ние можем да се справим и да поемем сами отговорността. Когато заковем тази мисъл в главата си, няма как да не усетим приятния прилив на енергия, сила и увереност.
Когато усетим безпокойство, едно много решение е да вземем лист хартия и да напишем всичките си постижения и успехи, които сме постигнали до момента. Нека оставим спомена за чувството, когато сме се справяли да навлезе в мислите ни и да се гордеем със себе си. Дори можем да се похвалим, защото това почти веднага ще ни успокои и ще ни вдъхне кураж.
Прозяването и разтягането на час ще засегне центъра на безпокойството в мозъка ни и определено ще намали стреса.
В повечето случаи, безпокойството е свързано с някакви илюзорни истории, които ние си казваме за бъдещето. Те обикновено са много страшни, че едва ли някога биха се случили, но въпреки това си ги въртим постоянно в главата и така затъваме. Под стрес и напрежение предната част на мозъка ни не работи, което значи, че ние не можем нито да взимаме нормални решения, нито да си създаваме ясна и адекватна представа за напред. Най-доброто решение е да спрем да мислим за бъдещето и да се концентрираме само и единствено в херметизирания участък на днешния ден.
Ако все пак ни е трудно да изгоним всички тези негативни мисли, можем да използваме когнитивно преформулиране. Добре е да си спомним, че притеснението ни за един проблем определено няма да го реши, дори напротив. Търсенето на решения и поддържане на позитивно отношение е това, което стимулира излизането от ситуацията във нашия мозък. Ако и това не подейства, можем да пробваме с практикуване на съзнателността.
Можем да седнем и да се отпуснем и да наблюдаваме какво се случва, без да съдим ситуацията, мислите си, себе си и усещанията ни. Просто ще наблюдаваме какво се случва без да реагираме и да слагаме етикети. Съзнателността учи мозъка ни да се дисоциира от емоции и стимулира частта от него, която отговаря за успеха и любовта към нас самите.
Трябва да приемем тези негативни мисли, това е един от ефикасните методи за справяне с емоционалните проблеми и ситуации. Проявявайки разбиране към себе си и всички останали, които са засегнати от ситуацията.
Това са само някои от инструментите, които помагат да се справим с безпокойството и натрапчивите мисли. Някои подходи ще работят в едни ситуации, други – в други. Но най-важното е да работим върху себе си, да умеем да се успокояваме и да вярваме, че можем да се справим и да бъдем търпеливи по пътя.
