Трябва ли SSD дискът да се разделя на дялове?

При поставянето на SSD в компютъра или при покупката на нов настолен компютър/лаптоп много хора се питат дали е необходимо да разделят SSD диска на дялове. Това важи особено за онези, които са преминали от ерата на твърдите дискове и смятат, че разделянето на дялове е необходимо за производителността и сигурността на данните, или просто страдат от перфекционизъм.

Принципът на работа на SSD обаче се различава коренно от този на HDD и към въпроса за дяловете наистина може да се подходи по-просто.

За механичния твърд диск разделянето на дялове е много важно. От гледна точка на структурата, скоростта на линейното движение по външните писти на диска е по-висока, затова инсталирането на операционната система и често използваните програми в тази област позволява да се концентрират често търсените данни там, където е необходимо. Това намалява времето за преместване на главите и закъсненията при търсене, като повишава отзивчивостта на системата – това е добре познатият системен дял (по подразбиране диск C: в Windows). Ако са инсталирани няколко операционни системи, техните системни дялове ще бъдат независими.

Друга идея на дяловете е отделянето на системните файлове от личните данни. При преинсталиране на системата е достатъчно да се форматира системният дял (например C:), докато данните на другите дялове (D:, E: и т.н.) остават незасегнати, което повишава сигурността на информацията. Освен това това помага за намаляване на фрагментацията на диска и ускоряване на четенето на файлове. Дяловете също спомагат за организирането на файловата структура, поддържайки ред на компютъра и ускорявайки търсенето на файлове — например, C: за системата, D: за игри, E: за лични файлове.

Има ли смисъл от разделянето на дялове в ерата на SSD? Отговорът е „да“, но с някои уговорки.

SSD съхранява данните на чипове с флаш памет, без физически процес на четене/запис с механични глави. Неговата производителност зависи от възможностите на чиповете памет и контролера, затова създаването на дялове няма да повиши скоростта на четене/запис. Освен това, благодарение на механизма за изравняване на износването, фърмуерът във фонов режим премества блокове от данни на по-подходящи места, изравнявайки максимално броя на циклите на запис. По този начин дяловете също не удължават срока на експлоатация на устройството.

Що се отнася до сигурността на данните, ако при повреда на диск C: на HDD данните на диск D: все още могат да бъдат спасени, то при реална повреда на SSD най-вероятно всички данни ще бъдат загубени наведнъж – в този случай дяловете няма да помогнат – следователно единствената останала причина за разделянето на SSD на дялове е управлението на файловата структура. Това обаче лесно може да доведе до ситуация, при която на системния диск няма достатъчно място, а на диска с данни има много свободно място, особено при SSD с малък капацитет (512GB и по-малко). Разделянето на дялове ще намали още повече наличното пространство, което ще влоши недостига на памет.

Затова не си струва да се мъчите с въпроса дали е необходимо да разделяте SSD на дялове – просто се ръководете от практическите си нужди. Например, за SSD с капацитет 512GB или по-малко дяловете не се препоръчват, по-добре е да използвате папки вместо дялове. Ако имате SSD с капацитет 1TB и повече или имате нужда от категоризиране на данните, разделянето е допустимо, но най-добре е да създадете само два дяла, т.е. да отделите системния диск от останалото пространство, като задължително оставите достатъчно свободно място на диск C:.

Източник: Kaldata

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *