Името на един човек невинаги изглежда еднакво във всички негови документи. В стара диплома фамилията може да е преди брак, в международния паспорт да е изписана по един начин на латиница, а в документ от чужбина – по друг. Разминаването не означава непременно грешка или невалиден документ. За институцията обаче остава въпросът дали всички документи действително принадлежат на едно и също лице.
Подобни случаи излизат на преден план при признаване на образование, започване на работа, наследствени производства, банкови проверки, граждански брак, развод или подаване на документи за пребиваване. Колкото по-рано се сравнят имената във всички оригинали, толкова по-малък е рискът несъответствието да бъде открито непосредствено преди крайния срок.
Съдържание
Смяна на име и различна транслитерация не са едно и също
Първият вид разлика е правна промяна на името – например нова фамилия след брак или развод, промяна по съдебен ред, осиновяване или припознаване. Тогава два документа могат коректно да съдържат различни имена, защото са издадени в различни периоди.
Вторият вид е различно предаване на едно и също българско име с латински букви. Транслитерацията не превежда името, а предава буквите от кирилица на латиница по определена система. По-стари документи, документи от чужбина и записи, направени по друга система, могат да съдържат варианти като Georgi и George или Tsvetana и Cvetana. Това не е непременно промяна на самоличността, но трябва да бъде отчетено последователно в превода, обясняват експертите от преводаческа агенция „Нова Транслейт“.
Затова личната карта и международният паспорт са основна отправна точка при подготовката на нови преводи. Преводачът не следва да „поправя“ името според лично предпочитание. Изписването трябва да се съобрази с актуалния официален документ и с целта на комплекта, а съществуващите различия да бъдат отбелязани или доказани по подходящия ред.
Кога е нужно удостоверение за идентичност?
Когато различните имена са вписани в регистрите на населението или в актовете за гражданско състояние, общинската администрация може да издаде удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Документът служи именно за доказване, че записите се отнасят до един и същ човек.
Услугата обичайно се заявява с искане и документ за самоличност. При подаване от друго лице може да е необходимо изрично нотариално заверено пълномощно. Точният срок, таксата и начинът на подаване се определят от съответната община, затова трябва да се проверят по постоянен адрес или през портала за електронни административни услуги.
Удостоверението не решава автоматично всяко различие. Ако вариантът не фигурира в официалните регистри или става дума за техническа грешка в самия документ, може да се наложи корекция или преиздаване от органа, който го е издал. При чуждестранен документ компетентна е администрацията в съответната държава.
Как да проверите имената преди превод?
Преди превод е добре да се сравни изписването на името на кирилица и латиница във всички документи:
- лична карта;
- международен паспорт;
- акт за гражданско състояние;
- диплома и приложения.
Проверяват се собственото, бащиното и фамилното име, включително двойни фамилии, тирета и ред на имената.
Ако институцията вече е създала профил на кандидата, трябва да се провери кое изписване е използвано там. Понякога несъответствието може да се изясни с копие от паспорта и бележка в превода. Друг път ще бъде поискано удостоверение за идентичност, акт за брак или съдебно решение. Решението принадлежи на приемащата институция.
При комплект с няколко документа е разумно един екип да поддържа обща таблица с имената. Преводаческата агенция например може да съобрази изписването във всички преводи с представения документ за самоличност и да сигнализира за видими разлики преди финализирането. Това не заменя удостоверението от администрацията, но намалява риска в самите преводи да бъдат създадени нови варианти.
Проблем ли е разлика от една буква?
Да, дори разлика от една буква в името може да създаде проблем при подаване на документи. Например различното изписване може да породи съмнение дали документите се отнасят за едно и също лице, особено когато се представят пред чуждестранна институция.
Затова е добре несъответствията да се изяснят преди подаването на документите. След като се установи откъде идва разликата, може да се прецени какво е необходимо – последователно изписване в новите преводи, допълнителен документ или корекция на оригинала.
При нов превод името следва да бъде изписано според актуалния официален документ. Ако в по-стари документи присъства друго изписване, разликата не трябва да се прикрива, а при необходимост да се удостовери по подходящ начин. Така дори малко несъответствие може да бъде изяснено предварително, вместо да доведе до забавяне при разглеждането на документите.
Какво да НЕ правите при несъответствие?
При различно изписване на името не е добре проблемът да се решава чрез промяна на самите документи или превода. Трябва да се избягват следните действия:
- ръчно редактиране на името в сканиран документ;
- промяна на изписването от преводача без основание;
- уеднаквяване на различни варианти, когато такива присъстват в оригиналите;
- разчитане само на обяснение по имейл, когато се изисква официален документ.
По-сигурният подход е спорните документи да се изпратят предварително на приемащата институция и да се поиска писмено уточнение какво ще бъде прието.
При онлайн кандидатстване е важно името в профила да съвпада с основния документ за самоличност. Ако системата не допуска бащино име, тире или всички използвани символи, кандидатът следва да запази отговора на институцията за избраното изписване. Това създава ясна следа и улеснява последващата проверка.
Източници
- Административен регистър – услуга 2092. Издаване на удостоверение за идентичност на лице с различни имена. https://iisda.government.bg/adm_services/services/service_provision/17656
- Lex.bg. Закон за транслитерацията. https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623667
