Поликистозните яйчници – какво трябва да знаем

Синдромът на поликистозните яйчници, наричан за по-кратко “поликистоза” е доста често срещано ендокринно разстройство, което засяга между 5 и 10% от жените в детеродна възраст. За съжаление СПКЯ е една от основните причини за женското безплодие.

Поликистозните яйчници - какво трябва да знаем

Какво трябва да знаете за поликистозата?

Както и сами се досещате, това е проблем, към който трябва да се отнесете много сериозно и ако забележите някой от симптомите, с които след малко ще ви запознаем трябва незабавно да посетите специалист.

И така…

СПКЯ може да се определи като хормонален проблем, който се характеризира с хиперандрогения (прекомерно производство на мъжки хормони в яйчници). Излишъкът на тези хормони стои в основата на поредица признаци за поликистозни яйчници като:

  • Хирзутизъм (поява на окосмяване на места, характерни за мъжете)
  • Акне, дори на гърба и деколтето
  • Андрогенетична алопеция (косопад, характерен за мъжете)
  • Мазна кожа и коса
  • Менструални нарушения (Възможно е менструацията да е както оскъдна, така и прекалено обилна. А е възможно да е нередовна или да липсва в продължение на няколко месеца).

Поликистозата обаче може да се определи и като метаболитен проблем. Причината метаболитните нарушения да се считат за симптоми на поликистозни яйчници е, че около 20 – 25% от пациентките със СПКЯ страдат от наднормено тегло или затлъстяване, а всяка втора има компенсаторна хиперинсулинемия (прекомерно производство на инсулин). Наднорменото тегло при жени, страдащи от поликистоза най-често е от андрогенен тип (натрупването на мазнини е предимно в областта на корема, което пък е предпоставка за появата на сърдечни заболявания).

Как се диагностицира поликистоза?

За да се установи правилното лечение на поликистоза на яйчниците първо е необходима точна диагноза. За тази цел обикновено са необходими гинекологичен преглед, ехография на яйчниците и кръвни изследвания.

Следователно можем да говорим за поликистоза на яйчниците, ако по време на изследванията и прегледа се открият два от трите симптома:

  • Клинични (симптоми, видими при гинекологичен преглед) или открити при кръвни изследвания.
  • Олигоменорея или аменорея (изменения в ритъма на менструалния цикъл или отсъствието му) или невъзможност за овулация.
  • Яйчници, които изглеждат увеличени или поликистозни при ултразвук (с повече от 15 – 20 незрели фоликула по външния ръб).

След като диагнозата бъде поставена, лекарят трябва да приложи стратегия за лечение, която да се противопостави на симптомите и да предотврати безплодието. Терапиите и лечението, които се прилагат при поликистозни яйчници са доста, като изборът им зависи до много голяма степен от желанието на пациентката да забременее.

Промяната в начина на живот е първата крачка

СПКЯ е тежка диагноза, но дори и да я чуете, не бива да се отчайвате, защото има начин да се справите. Първата крачка в правилната посока е да промените навиците си на хранене и да повишите физическата си активност.

Втората крачка е да говорите със специалист, който според това дали искате да забременеете или не ще определи точното лечение и терапия.

Обикновено за лечението на жени, които имат СПКЯ, но не искат да забременеят се прилага лечение и терапии с естрогенни и антиандрогенни прогестинови хормони. Това лечение поставя яйчниците в покой, предотвратявайки задълбочаването на заболяването (разстройството).

Ако сте сред пациентите, които искат да имат бебе, тогава специалистът може да ви назначи различни медикаменти, способни да насърчат овулацията и да благоприятстват за производството на хормона FSH, който от своя страна стимулира яйчниците, узряването на фоликулите и овулацията.

През последните години лекарства, които подобряват състоянието на инсулинова резистентност също започнаха да се прилагат при лечението на поликистоза, но все още няма категорични данни, че са ефективни и безопасни при дългосрочна терапия.

Според най-новите проучвания, добавките с инозитоли също могат да бъдат полезни за лечение на СПКЯ. 

Разбира се, всички тези медикаменти в никакъв случай не бива да се приемат самоволно, а трябва задължително да се консултирате със специалист.

Leave a Reply

Your email address will not be published.