Българският потребител е похарчил около 577.1 милиона евро за алкохол през изминалата 2017 година. Това прави повече от 1.1 милиарда лева. Данните са на европейската агенция за статистика Евростат. По този показател обаче далеч не се нареждаме на челни позиции в Европейския съюз. Само три държави са похарчили по-малко за алкохол през изминалата година – Кипър, Словения и Люксембург.
Лидери в тази класация е Германия, където изхарчените за алкохол пари достигат 23.7 милиарда евро. Втора е Великобритания с 22.5 милиарда евро, Франция с 21.3 милиарда евро. Общо за годината в Европа са “вложени” повече от 131 милиарда евро за алкохол.
Данните показват, че разходите на едно българско семейство за алкохол са средно 1.7 процента. В това отношение сме 15-и в Европейския съюз. Средният показател за ЕС в този аспект е 1.6 на сто.
Любопитен факт е, че през последните десет години – от 2007 до 2017, разходите на българските семейства за алкохол са намалели от 3 на 1.7%, което е значителна разлика.
Най-много за алкохол харчат домакинствата в Естония, Латвия и Литва, съответно – 5.2%, 4.9% и 4%. След балтийските държави се нарежда Полша с 3.5 на сто.
А кой харчи най-малко за алкохол? Това са домакинствата в Гърция, Италия и Испания, въпреки южняшкия темперамент на тези нации и любовта им към живота. Това са единствените три държави в ЕС, където разходите за алкохол слизат под 1 процент.
Междувременно стана ясно, че вече действа забраната за продажба на вино със съобщения и обяви, включително и в интернет. Това вече е записано в Закона за акцизите и данъчните складове. Практически забраната се отнася за произведения в домашни условия алкохол.
Забраната не се отнася за обявите в електронни магазини на стоки с бандерол, когато той е задължителен или акцизът е платен.
Собствениците на електронни издания, публикували подобни обяви, имат 3 дни от публикуването им, за да ги премахнат. За подобни обяви се предвиждат солени глоби между 500 и 1000 лева. В онлайн пространството недоволни българи вече се обявиха против промените.
