Книга с философски парадокси провокира нагласата ви как приемате света

Обикновено асоциираме философията с въпросите „Кое е първо – яйцето или кокошката“ и дали атлет може да надбяга костенурка. Също и с твърдението „Мисля, следователно съществувам“. Такива постановки ни провокират, объркват, дори леко ни нервират, като ни карат да се чувстваме в безизходица. Но именно такива формулировки интригуват ума ни, започваме да размишляваме и да прозираме мъдростта.

Книга с философски парадокси провокира 
нагласата ви как приемате света

Източник на изображение: pexels.com

Може ли философията да бъде забавна? Оказва се, че може – писателят, философ и илюстратор Гари Саутуел е намерил интересна форма да представи сложните философски концепции по интригуващ, игрови и познавателен начин за широката публика. „Парадокси. 100 философски парадокса“ е необичайно явление сред книгите по философия, които Книгомания издава, тъй като издателството е популярно с по-традиционни издания тип справочник, наръчник или енциклопедия. Но трудът на Саутуел е много добър и находчив вариант да преминете през най-важните философски школи и да се запознаете с най-големите имена от Сократ, Платон, Хераклит, Плутарх и Зенон до Джон Лок и Айнщайн. 

Осемте раздела на „Парадокси“ са истинско приключение за мисълта, защото я подлагат на измамни доказателства, математически предизвикателства, ребуси в тв шоу програми до големи открития, променили света. За разлика от повечето книги по философия, които е добре да четете последователно, „Парадокси. 100 философски въпроса“ е за „лежерно прелистване“, както сам казва авторът й. 

Подбраните философски формулировки и куриози често поставят под съмнение стереотипите, които сме усвоили като правилни или грешни. Из страниците ще се натъкнете на лингвистични и идейни неясноти, представяйки ни някои класически парадоски на философията. Разделът с ребусите предлага главоблъсканици, практически задачи, обръркващи загадки с контраинтуитивни решения и дори абсурди. Особено забавни са зрителните измами. 

Ключови теми в книгата са безкрайността, вярата в Бог, какво е естеството на Бог, пътуване във времето, съществуването на душата и др. Най-практичен от житейска гледна точка е последният раздел „Решение и действие“, който ще промени нагласите на читателя за света – оказва се, че невинаги е толкова очевидно, колкото изглежда първоначално, как би следвало да действаме. 

Ще се запознаете по-обстойно с живота и трудовете на Рене Декарт, Дейвид Хюм, Евбулид Милетски, Георг Кантор, Блез Паскал, Алберт Айнщайн и Епикур и как техните философски постулати прилагаме към съвременните проблеми.

Ето един забавен пример от ежедневието. Съществува т.нар. Лотариен парадокс. Той гласи, че един от милион билети е печеливш. Главоблъсканицата в този парадокс е между „крайно вероятно е определен билет да спечели“ и „оправдано е да мислим, че конкретен билет ще е губещ“. И все пак масовото вярване се осланя на представата, че всички лотарийни билети имат шанс да спечелят. Иначе хората нямаше да ги купуват. 

В тази философска книга се разглежда една много важна тема по особено интересен и поучителен начин: паметта като критерий за идентичност. Представена е чрез философката притча за кораба на Тезей. Накратко казано, казусът е може ли ремонтираният и реновиран кораб, за да бъде запазено доброто му състояние, да се смята за идентичен с оригинала. Какво носи промяната на времето? В този случай авторът Саутуел ни кара да разсъждаваме върху концепцията за физическата приемственост. Тоест ако промените са постепенни, идентичността не е била нарушена. 

Да проследим още един парадокс, свързан с паметта и дали тя е основна опорна точка на човешката идентичност. Какво се случва, ако извършител е направил престъпление, но не помни – поради амнезия, минало е твърде много време или има друга причина? Тогава идва на помощ дали има разследване и доказателства, че именно той е извършител.

Саутуел представя по интригуващ начин и други класически философски загадки като:

  • Парадоксът на Менон за незнанието на Сократ
  • Парадоксът на Мур
  • Парадоксът на Ришар
  • Санктпетербургският парадокс
  • Вероятностни парадокси
  • Парадокси на безкрайността и др.

„Парадоски. 100 философски парадокса“ поставя и философски догадки тип „малко по малко“: ако отскубнем един косъм от нечия коса, човекът няма да олисее; ако махнем една песъчинка от купчина с пясък, целостта й няма да се наруши. Но къде е границата: липсата на колко косъма прави човек плешив и след отстраняването на колко песъчинки купчината ще се развали? 

В заключение можем да приемем, че в процеса на разсъждение върху парадоксални казуси има много повече смисъл от просто философско дребнотемие. Книгите по философия са онези, които ни учат да „очакваме неочакваното“ и да възприемаме света с много по-широко отворено съзнание.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *