Делата за теча на лични данни от НАП вървят, макар и бавно

По повод изтичането от НАП на лични данни, бяха заведени много дела. Какво се случи с тях, обяснява адвокат Ясен Крайчев, който е председател на сдружението “Правна сигурност на потребителите и личните им данни”.

Припомняме, че миналото лято се разрази с голяма сила скандалът наречен НАП leaks, но, за съжаление, шумотевицата отмина много бързо и изобщо не се изясни дали има взети мерки, които да предотвратят друг такъв пробив. Единственото, което все още напомня за случилото се, са откъслечните информации, появяващи се от време на време в медиите, касаещи развитието на делата в съда, заведени за обезщетения, както и жалбите до КЗЛД или обжалването на наказателното постановление, с което КЗЛД наложи санкция на НАП.

Според адвокат Ясен Крайчев,  исканията за доброволното изплащане на обезщетения от страна на НАП не са били уважени. А колкото до другите дела, които касаят искове за обезщетения, то съдилищата обвързват възможността да бъде подаден иск за тях, с отсъствието на “висящо производство по за същото нарушение” пред КЗЛД, в което участва ищецът. Адвокатът обяснява, че не слага случайно горният израз в кавички, защото съдът визира норма, упомената в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), според която “субектът на данни не може да сезира съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение”. Ясен Крайчев обяснява, че не би било възможно да бъде налице висящ спор пред КЗЛД по същия въпрос, поради факта, че като административен орган, комисията не притежава правото да присъжда обезщетения. В крайна сметка той решава да изпълни изискванията и представя удостоверение, че не същестсвува идентичен спор, благодарение на което и делото му за присъждане на обезщетение в размер на 1 лев ще продължи по надлежния ред, като се очаква да стартира скоро открито съдебно заседание.

Адвокатът алармира също, че други съдилища пък са отишли още по-далеч в тълкуванията на ЗЗЛД, като са отхвърлили исковете за обезщетение с мотив поради “липса на изрично искане за установяване на твърдяното незаконосъобразно бездействие”. Негови колеги са обжалвали  и  Върховният административен съд в крайна сметка се е произнесъл с точно изясняване смисъла на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД.

Leave a Reply

Your email address will not be published.