Списание “Мениджър” осъществи мащабно социологическо проучване, което да ни даде по-ясна представа относно “личното и общностно” щастие на българите. Според данните от изследването, 45% от българите се чувстват “почти щастливи”, а 31% са по-скоро нещастни.
В края на 2018 година средният индекс на щастието в България е бил 56 точки от 100 възможни. Средният глобален индекс на щастието е 60.9 точки. Данните показват, че нашата страна е на почти 5 пункта под него.
Колкото повече нараства възрастта у нас, толкова повече и намалява индекса на щастието. Забелязват се два сериозни срива – веднъж след 30-годишна възраст и веднъж след 70-годишна възраст. Изследването показва, че щастието нараства и с увеличаването на образователното равнище. Съвсем разбираемо, високите доходи, поне над 1500 лева месечно, правят хората по-щастливи.
Според изследването на сп. “Мениджър”, най-доволни от живота у нас са хората в четиричленни семейства – най-често семейства с две деца. При самотните хора индексът стремително пада, но това важи и за семействата от 5 и повече човека.
По-нисък индекс на щастието се забелязва при хората от малцинствата – български турци и роми. При българските турци индексът намалява с 10 точки, а при ромите – с 20. Средните стойности на Индекса на щастието не варират по факторите пол и големина на населеното място, но се забелязва, че при малките градове се забелязва най-голям дял на нещастните хора.
Данните при българите са неразличими от средноевропейските по няколко дяла – психично здраве, физическо здраве, удовлетвореност от живота и баланс на времето. А къде изпреварваме по-голяма част от света? Това е показателят социална подкрепа от най-близките, където българите се чувстват сигурни и доволни.
По много други показатели обаче сме под средното равнище за света.
Тук можем да отбележим критериите “Удовлетвореност от работата” – с 4.2 пункта под средното глобално, “Включеност в местната общност” – с 9.1 пункта под средното, “Субективно благосъстояние” – с 9.4 пункта по-малко от глобалното, “Управление” – с 10.9 пункта, “Стандарт на живот” – също с 10.9 пункта под средното, “Достъп до култура, изкуство, образование цял живот” – с 11.6 пункта и “Качество на околната среда” – с 14.7 пункта под средното.
