Според не особено приятна статистика на Евростат, около 62% от българите във възраст между 15 и 29 години обитават пренаселени жилища. В случая са анализирани данни за предходната 2017 година. Само са сравнение, средният процент в това отношение за Европейския съюз е едва 27%.
Зад България по този показател се нарежда единствено Румъния. При северните ни съседи цифрите достигат 65%.
Евростат приема за пренаселено жилище такова, където няма по една стая за лице над 18 години, по една стая за две деца до 12 години и по една стая за две лица от един и същи пол между 12 и 17 години.
В България пренаселеността се забелязва повече в градовете, където е 48 на сто. По-малък е този процент в селските райони – 33 на сто. Данните на НСИ показват, че у нас около 1 милион домакинства обитават жилища, които се споделят от повече от едно семейство. С други думи – на едно място съжителстват няколко поколения. Посочва се, че в големите градски центрове приблизително 6-8 човека обитават двустаен апартамент от 60 квадратни метра.
Донякъде логично, най-засегнати от този проблем са хората, живеещи в риск от бедност. Данните показват, че 50% от българите с ниски доходи не могат да се похвалят с нормални жилищни условия. Особено потърпевши в това отношение са децата и тийнейджърите.
В България се забелязва и особена диспропорция. У нас са регистрирани около 3,9 милиона жилища, но трите милиона домакинства обитават около 2,7 милиона жилища. Иначе казано, около 1,2 жилища са празни и не се обитават. Особено висок е процентът на подобни жилища в селата – около 580 хиляди или 43% от жилищата в селските райони. В градовете те са около 650 хиляди или 25%. Трябва обаче да добавим, че тук се взимат предвид и вилните имоти, които не се обитават целогодишно от своите собственици.
Иначе най-нисък е делът на младите хора, обитаващи пренаселени жилища, в Малта – там те са едва 4 на сто. Следват Кипър и Ирландия с по 6 на сто. След тях се нареждат още Белгия, Холандия и Испания.
