Около 23 милиарда лева е сумата, генерирана от сивата икономика у нас. Това се равнява на около 21% от цялата икономика на България. Данните бяха изнесени от КНСБ, като те бяха представени на финалния форум на проекта “Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост”.
Като изключително сериозен проблем от синдиката отчитат факта, че масово българите се осигуряват на минималната работна заплата. Колкото до секторите, където сивата икономика е най-силно наложена, това са строителството и автосервизите.
Сред участниците на форума бе финансовият министър Владислав Горанов. Той изнесе данни, че от лятото на миналата година властите активно работят по проект за наредба, която да доведе до “пълно обхващане на оборотите във всички сфери на икономиката”. Владислав Горанов е на мнение, че е нужно и по-активно гражданско съзнание, за да може тази порочна практика да бъде прекратена. Не е тайна, че работещите системно се съгласяват да работят в “сивия сектор” или да се осигуряват на минималната работна заплата. Горанов увери, че в министерството, НАП и митниците се работи активно по решаване на проблема и търсенето на начини за това.
От своя страна новият министър на труда и социалната политика Деница Сачева посочи, че у нас хората, които не са декларирали своята заетост, са около 15.9 процента. В Европа средният процент за това е 16 на сто. Сачева е на мнение, че много хора у нас нямат т.нар. “данъчен морал”.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров смята, че сивата икономика е изключително вредна, като тя води до “изкривявания” в сферата на икономическия, социален и обществено-политически живот. Той е на мнение, че по този начин се “убива” и лоялната конкуренция.
През лятото съставният индекс “Икономика на светло”, който служи за измерване на светлата част от българската икономика от страна на Асоциацията на индустриалния капитал на България, отчете повишаване с 4.55 пункта и достигане на рекордните 79.10 пункта. От АИКБ са на мнение, че тези цифри биха могли да бъдат дори по-добри, ако минималната работна заплата не се повишаваше по административен начин.