Не само българските села са застрашени от изчезване. Съвсем скоро тази съдба ще сполети и малките градове. Това е оценката на Националния статистически институт (НСИ), представена от неговия директор в секция “Демографска и социална статистика” Магдалена Костова.
Според данните на НСИ, вече 73,7% от българите живеят в градовете, а всеки пети пребивава в София. Вече дори не говорим за миграция от селата към градовете, тъй като този процес е изчерпан. Сега се наблюдава нов тип миграция – от по-малките градове към по-големите. Цели 164 села са останали без жители в последните 10 години.
Магдалена Костова обаче посочи още по-голям проблем, а именно – че 22% от населените места у нас са с население до 49 души, а хората там са на възраст над 65 години. Това означава, че скоро ще станем свидетели на нови и нови места у нас, които ще бъдат обезлюдени. Те са с пограничен и високопланински характер, което означава, че практически няма шанс в тях отново да се заселят хора.
Междувременно средната възраст на българина се увеличава до 43,8 години. В столицата средната възраст на населението е по-ниска и по-близка до средната за Европа, посочват от НСИ.
Има и друг сериозен проблем. Българите не само намаляват и застаряват като нация, но и раждаемостта остава ниска. Най-висока е тя в Сливен, а след нея се нареждат София и Ямбол.
Сред сериозните проблеми на българите остава и миграцията. Почти всеки втори българин, който заминава в чужбина, е на възраст между 20 и 39 години. Това значително нарушава демографските структури у нас. Основните причини, поради които българите напускат страната, са търсенето на по-добър живот и образование.
За съжаление, районът на Северозападна България остава най-слаборазвитият у нас, потвърждават от НСИ. Именно там са и най-лошите демографски показатели – най-висока смъртност, най-ниска раждаемост и най-висока миграция на хората. Ще се изисква специална политика от страна на държавата, за да бъде преодолян този сериозен проблем.
